Определение № 3914 от 02.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7135/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на С. Атанасова с ЕТ „Артемис – С. Атанасова“, [населено място], обл. Благоевград, чрез адвокат Й. Стоянов за изменение на решение № 1817/15.02.2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 7135/2023 г. в частта за разноските. В молбата се твърди, че при представянето на списъка с разноските пред касационната инстанция и приложените към него писмените доказателства е допусната техническа грешка, като е сканиран два пъти документ за платена държавна такса, вместо договор за правна защита и съдействие от 08.06.2023 г. В тази връзка молителят представя и заверен препис от платежно нареждане от 30.06.2023 г. за заплащане на адвокатското възнаграждение по договора в размер на 2 600 лева по банков път. Ответникът – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, град София при ЦУ на НАП чрез гл. юрк. В. Минкова оспорва искането като недопустимо и неоснователно, по съображения, изложени в писмена молба, представена по реда на чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248, ал.1 ГПК е процесуално допустима, като подадена от страна по делото, в предвидения от закона едномесечен срок от постановяване на съдебното решение, което е необжалваемо съгласно чл. 223 АПК и при представен по делото списък на разноските по чл. 80, ал. 1 ГПК съгласно т. 9 от тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С решение № 1817/15.02.2024 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. дело № 7135/2023 г. е отменено решение № 889/17.05.2023 г. на Административен съд – Благоевград, постановено по адм. дело № 891/2022 г. и е постановена отмяна на ревизионен акт № Р-22000121005429-091-001/25.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, с който на С. Атанасова с ЕТ „Артемис – С. Атанасова“ е установена отговорност по чл. 177 ЗДДС за дължимия и невнесен ДДС от „Аделина стил – 99“ ЕООД в общ размер на 23 300.92 лева и съответните лихви в размер на 1 436.03 лева за данъчни периоди м. 04, 05, 06 и 07.2021 г. С решението в полза на С. Атанасова с ЕТ "Артемис – С. Атанасова" са присъдени съдебни разноски в общ размер на 2 927.90 лева, от които 277.90 лева държавна такса за касационно обжалване, 2 600 лева платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2022 г. и 50 лева държавна такса за обжалване на акта пред административния съд. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 2 600 лева, съдът е приел, че не следва да се присъжда, тъй като не е доказано договарянето и заплащането му. Съгласно т. 1 от тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по т.д. № 6/2012 г. съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Страната, която претендира присъждане на разноски, следва да представи пред съда списъка по чл. 80 ГПК и доказателствата за заплащането им, най – късно до приключване на съдебните заседания в съответната инстанция (т.11 от цитираното тълкувателно решение). Представянето и приемането на писмени доказателства в касационното производство по чл. 208 и сл. АПК приключва с определението за даване ход на делото по същество, съгласно чл. 149, ал.1 ГПК във връзка с чл. 228 и чл. 144 от АПК. На това основание Върховният административен съд е присъдил разноски в общ размер на 2 927.90 лева съобразно представените по делото доказателства за заплатени държавни такси и адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред първата инстанция по договор за правна защита и съдействие от 01.10.2022 г. Доказателствата за плащане на посоченото в списъка по чл. 80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 2 600 лева за касационната инстанция се представят за първи път с молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и не могат да послужат като основание за изменение на присъдените разноски, тъй като са представени след приключване на последното съдебно заседание по делото на 30.01.2024 г. С оглед на изложеното, молбата на С. Атанасова с ЕТ „Артемис – С. Атанасова“, [населено място], обл. Благоевград, чрез адвокат Й. Стоянов за изменение на решение № 1817/15.02.2024 г. на Върховния административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело № 7135/2023 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,