Определение от 09.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите срещу Решение № 249/15.02.2022 г., постановено по адм.д. № 308/2021 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт № Р-16001620002347-091-001/11.11.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Националната агенция за приходите – Пловдив, потвърден с Решение № 51/18.01.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите.

С ревизионния акт в тежест на „Рециана“ ООД – гр. Пловдив, [ЕИК], е било установено задължение за ДДС за д.п. 12.2019 г. в размер на 65 000 лева на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС. Отмененият ревизионен акт е обоснован с фактически констатации за достигнат оборот за задължителна регистрация по ЗДДС с една доставка и липса на регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в 7-дневен срок, поради което е определено задължение за ДДС за единствената доставка на основание чл. 102, ал. 4 от ЗДДС.

Делото е разгледано в о.с.з. на 14.12.2022 г. и обявено за решаване.

Преди постановяване на съдебния акт, съдебният състав е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по адм.д. № 12086/2021 г. по описа на Върховния административен съд с въпроси:

1. Национална правна уредба, която при освобождаването по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност, третира различно данъчно задължени лица, в зависимост от бързината, с която достигат прага на оборота за задължителна регистрация по ДДС, нарушава ли принципите на общата система на ДДС в ЕС?;

2. Директива 2006/112 на Съвета допуска ли национална правна уредба, според която освободеният характер на доставка по дял XII, глава първа от Директива 2006/112 зависи от изпълнението в срок на задължението на доставчика за подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС?

3. По какви критерии, изведени от тълкуването на Директивата за ДДС, следва да се преценява дали посочената национална правна уредба, която предвижда възникване на данъчно задължение в случай на късно подаване на заявление за задължителна регистрация по ДДС, има санкционен характер?

По запитването е образувано дело С-122/23, понастоящем висящо пред Съда на ЕС.

Настоящият състав на VІІІ отделение на Върховния административен съд намира, че решаването на спора зависи от отговора на Съда на ЕС по поставените въпроси относно тълкуването за съответствието на чл. 102, ал. 4 от ЗДДС с принципите на общата система на ДДС в Съюза, доколкото това е основанието за установяване на задължения за ДДС не само по адм.д. № 12086/2021 г., но и по настоящото дело.

Това налага спирането на производството по настоящото дело до постановяване на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-122/23.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховен административен съд, състав на VІІІ отделение