Определение № 9059 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1651/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от Граждански процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане вх.№ 9015/07.06.2024 г., подадено от кмета на община Свищов, чрез процесуалния му представител адвокат М. Янков, за изменение на решение № 5654/09.05.2024 г., постановено по настоящото дело, в частта му за разноските. Твърди се, че неправилно съдът не е присъдил своевременно поисканото от процесуалния представител на подателя на искането, адвокатско възнаграждение в размер на 1 200лв, за което по делото са представени доказателства, че е платено в полза на Адвокатско дружество "Шопов и Янков". Насрещната страна - "Сортови семена-Вардим" АД, в писмен отговор, подаден чрез процесуалния представител адвокат Г. Гашаров, изразява становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като прецени данните по делото и релевираните в искането съображения, приема за установено следното: Искането е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е допустимо, а разгледано по същество - неоснователно, по следните съображения: С решението, чието изменение в частта му за разноските се иска, е оставено в сила решение № 292/30.11.2023 г., постановено по адм. дело № 411/2023 г. по описа на Административен съд-Велико Търново, 10-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на "Сортови семена-Вардим" АД, срещу заповед № 712-РД-01-03/20.06.2023 г. на кмета на община Свищов, с която е отменена негова заповед № 624-РД-01-03/16.06.2023 г. за определяне на комисия за провеждането на 16.06.2023 г. на публичен търг с тайно наддаване за отдаването под наем, за срок от шест години, на свободни имоти от общинския поземлен фонд в землището на с. Алеково, в изпълнение на заповед № 533-РД-01-03/23.05.2023 г. на кмета на община Свищов, и е обявен за непроведен реализираният от същата комисия търг. Изрично в мотивите на решението тричленният състав изтъква, че тъй като в представения от ответника по делото, списък на разноските се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер общо на 1 200лв, с представени доказателства за изплащането му към адвокатско дружество, но без данни за размера на адвокатския хонорар, изплатен само за един адвокат, претенцията на кмета на община Свищов за присъждане на разноски, като недоказана, следва да бъде оставена без уважение. Така, при липсата на данни и представени доказателства, установяващи размера на възнаграждението, изплатено само за един адвокат, каквото именно е дължимо съгласно субсидиарно приложимото в производството правило на чл. 143 АПК, касационният състав приема за неоснователно искането на кмета на община Свищов за присъждане на разноски, при което и не присъжда разноски с решението си по делото. При тези данни настоящият съдебен състав счита, че не са налице материалноправните предпоставки за допълване или изменение на постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските. Разпоредбата на чл. 248 ГПК е част от раздел III, глава Осемнадесета, част втора на ГПК, озаглавен "Поправяне на решението". В производството по чл. 248 ГПК съдът разполага с правомощието да измени или допълни постановеното решение или определение в частта му за разноските, само когато при направено искане, се установи допусната грешка или пропуск да ги присъди. В случая не се установява никоя от тези две хипотези, тъй като несъмнено не е налице пропуск на съда да разгледа и обсъди своевременно заявената от кмета на община Свищов, чрез процесуалния му представител, претенция за присъждане на разноски, нито е допусната грешка при произнасянето по нея. Наведените доводи в искането за изменение на решението по делото в частта му за разноските, не променят този извод, доколкото по аргумент от чл. 143 АПК, ценен в контекста на т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, при неблагоприятен за нея изход от делото, страната дължи разноски за заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение, но само за един адвокат и ако заплащането е установено, като действително направено в полза на именно този адвокат, по делото. Предвид това и липсата на данни, позволяващи определянето на сумата, претендирана от кмета на община Свищов, като изплатена за възнаграждението на осъществилия процесуалното му представителство по делото адвокат, съдът с решението, чието изменение се иска, е приел заявената от него претенция за разноски за адвокатска защита за недоказана, а оттам съответно - и неоснователна, при което я е оставил без уважение. При отсъствието на фактическо и правно основание за изменение на решението въз основа на изтъкнатите за това доводи, искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,