Определение № 346 от 08.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 275/2010 г.

Производството е по чл.274 ,ал.2 вр. чл.83,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. Х. срещу определение от 08.04.2010 г. по възз. гр. д. № 40 /2010 г. на Варненския окръжен съд, г.о., с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за освобождаване от държавна такса за въззивното обжалване на решение. Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като здравословното и и имотно състояние не и дават възможност да заплати държавна такса: тя е болна, получава пенсия от 186 лева по болест, притежава едностаен наводнен апартамент, дължи пари за погребението на майка си. Настоящият състав на ВКС намира следното: Съгласно разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК основателността на молбата на физически лица за освобождаване от държавна такса поради липса на достатъчно средства да я заплатят, е предоставена на преценката на съда, който е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към наличието или липсата на средства (парични средства, доходи) и възможности за получаването на такива. За да постанови обжалваното определение, съдията, изпълняващ длъжността на П. на Варненския окръжен съд, е приел че преценката на представените по делото доказателства не обуславят извод за липса на достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса - предпоставка за освобождаването на жалбоподателя на основание чл.83,ал.2 ГПК; жалбоподателят обжалва решение по делбено дело, по което и е признато право на собственост върху 1 /4 ид.ч. от общо 88.338 дка ниви, които могат да бъдат източник на доход, за което може да се направи извод и от представените договори за аренда, по които тя е страна за минал период; начинът, по който тя ще използва реституираните и имоти, е въпрос на личен избор, това имуществено състояние и пенсията и в размер на 186.58 лева позволяват да заплати минималната държавна такса от 12.50 лева по т.9 от Т. за държавните такси, които се събират от съдилищата. От съдържанието на обжалваното определение е видно, че за да бъде постановено, са обсъдени обстоятелства, визирани в разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, от приложените въззивно и първоинстанционно дела и декларацията на жалбоподателя е видно, че изводите на П. на въззивния съд за тези обстоятелства за обстоятелствата, визирани в разпоредбата на чл.83,ал.2 ГПК, са обосновани и формираният извод, предоставен на неговата преценка, е законосъобразен. Следователно частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение - потвърдено. Воден от изложеното и на основание чл.278 ГПК настоящият състав на ВКС, І о. на г.к.