Решение № 88 от 22.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 332/2010 г.

взе предвид: Производството е образувано по повод определението от 31.05.2010 год. по нчхд № 173/2009 год. на Харманлийския районен съд, с което е прекратено производството и е направено искане за определяне на друг, еднакъв по степен съд на основание чл.43, т.3 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че искането е основателно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира: Делото е образувано по тъжбата на К. Д. Д. против И. В. Ч. По искане на защитника на подсъдимия за отвод съдията, започнал разглеждането на делото, го е приел по съображения за наличие на предпоставките по чл.29, ал.2 НК. Отвели са се от разглеждан на делото и останалите съдии от състава на съда, като са приели, че след като са се произнесли по други дела със страна подсъдимия Ч или са се отвеждали не следва да разглеждат това дело, за да не се счете, че са предубедени или заинтересовани пряко или косвено от изхода. От изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.43, т.3 НПК – Харманлийския районен съд, на който делото е подсъдно, не може да образува състав, поради което следва да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд – Кърджалийския районен съд. Затова Върховният касационен съд, ІІ-ро наказателно отделение