Определение № 3173 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2123/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частните жалби на Б. Градинаров, чрез адвокат Радев и на П. Градинаров и Т. Градинарова, чрез Х. Градинаров, срещу определение № 10 918 от 08.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8286/2023 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е върната исковата им молба и е прекратено производството по делото. По наведени са доводи за неговата неправилност, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на закона и необоснованост се иска неговата отмяна. Ответникът по частните жалби - Комисия за енергийно и водно регулиране в писмен отговор чрез юрисконсулт Хиков взема становище за неоснователност на частната жалба и правилност на обжалваното определение. Частните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни страни в законоустановения срок. Производството пред Административен съд София-град е образувано, след като с решение № 8437 от 21.08.2023 г., постановено по адм. дело №11126/2022 г. по описа на Върховния административен съд е обезсилено Решение № 5905 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело № 929/2022 г. по описа на Административен съд София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на съда. Приета е недопустимост на решението на първоинстанционния съд, като постановено по нередовна искова молба и без извършена преценка на допустимостта на предявените искове. В изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, с разпореждане от 27.09.2023 г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания в седмодневен срок от съобщаването ищците да отстранят нередовностите и, а именно: да представят пълномощното, по силата на което П. Градинаров и Б. Градинаров са упълномощили Х. Градинаров да ги представлява пред съда, както и доказателства за роднинска връзка между упълномощителите и упълномощения; да посочат фактическите основания на предявените искове, както и и от какво произтичат вредите, какви са вредите ( в какво се изразяват), за какъв период са търпени, какъв е периодът, за който се претендират обезщетенията. В указания срок ищците, чрез Х. Градинаров и адвокат Радев са подали молба, към която представят изисканите от съда доказателства за представителна власт. В нея заявяват, че потвърждават молбата си от по адм. дело № 2904/2019 г. на Административен съд София-град (АССГ), както и писмено становище по същото дело, представено в съдебно заседание. Сочат, че е налице незаконосъобразно бездействие на ответника, изразяващо се в мълчалив отказ ответника да се произнесе по тяхна жалба, че считат връзката между бездействието и причиненото увреждане за доказана с представено по друго дело доказателство, а вредите за заявени и доказани по адм. дело № 1583/2018 г. по описа на АССГ, уточнени в молба от 24.03.2019 г. Основават се на събрани доказателства по други дела и се иска изпълнение на постановени по тях решения. С обжалваното определение съдът е постановил връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. За да постанови този резултат е приел, че ищците не са изпълнили дадените от съда указания, а именно, какви конкретно вреди са претърпели и в какво се изразяват същите. Определението е валидно, допустимо и правилно. При установената липса на изискуемото се от закона пълно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнота на искането отправено до съда, при съобразяване с изричните указания в тази насока, дадени в решението на ВАС, обусловило новото разглеждане на спора, исковата молба е оставена без движение, като на ищците са дадени подробни, точни и ясни указания в какво се изразяват констатираните от съда нередовности и срок, в който следва да бъдат отстранени. Тези нередовности не са отстранени с подадената от ищците молба, както правилно е прието в обжалваното определение. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум. В случая липсата на изискуемото се от закона пълно изложение на фактите и обстоятелствата, на които се основават предявените искове и непълнотата на самото искане, отправено до съда, основава невъзможност за произнасяне. Изложени твърдения за определени факти не съставляват индивидуализиране на спорния предмет. Препращането към искания и уточнения в други съдебни производства не отговаря на изискванията на закона за изложение в исковата молба на фактите и обстоятелствата, на които се основават конкретно предявените искове. Неоснователно е твърдяното в частните жалби, че при постановяване на обжалваното определение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страните в развилото се съдебно производство не е препятствано. Въз основа на дадените му указания съдът е оставил без движение исковата молба, съобщението за което е връчено на страните и те, в установения от закона срок, са подали молба за отстраняване на посочените от съда нередовности но исковата молба. Обжалваното определение е и мотивирано съгласно изискването на закона. Доводите на частните жалбоподатели за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното определение също са неоснователни. С оглед установеното по делото обоснован е изводът на съда, че недостатъците на исковата молба не са отстранени. Изложените в частната жалба съображения за несъобразяване от съда с процесуални действия и постановени актове в други съдебни производства не основава неправилност на обжалваното определение, при посоченото, че исковата молба, по която е образувано конкретното съдебно производство не отговаря на законовите изисквания. С оглед изложените съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Неотстраняването на нередовностите на исковата молба в определения от закона срок има за последица връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Водим от горното и на основание чл. 236 от АПК във вр. чл. 221, ал. 2, изр. първо пр. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение