Решение № 7423 от 25.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление . Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма (РУО) Околна среда 2014-2020 г. (ОПОС) срещу Решение 378/29.10.2021 г. на Административен съд Стара Загора (АССЗ), постановено по административно дело 368/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Водоснабдяване и канализация ЕООД - Стара Загора, Решение от 20.05.2021 г. на РУО на ОПОС, с което на дружеството е определена финансова корекция по пропорционалния метод в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г. разходи по Договор Е-ДЗ-7/19.02.2021 г. с Хидрострой АД на стойност 6 050 479,60 лв. без ДДС, с предмет: Инженеринг за обекти: Реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа гр. Чирпан и довеждащ водопровод от водоизточника Марица от км.4+943 до водоем V=6500mі на гр. Чирпан, и е осъдил Министерство на околната среда и водите за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Тезата за нарушение на съдопроизводствените правила касаторът обосновава бланкетно с твърдението, че съдът не е постановил собствени и съществени мотиви, тъй като дори в частта с правните изводи въз основа на установената фактическа обстановка, същият преповтаря изложеното от административния орган в решението и аргументите на жалбоподателя. Твърдението за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, касаторът обосновава чрез доводи за законосъобразност на оспорения административен акт, липсата на основания за неговата отмяна по чл. 146 АПК. Основната част от изложението в касационната жалба представлява пресъздаване на мотивите на съдебното решение и тези на административния орган от оспорения акт. Моли се за отмяна на обжалването решение, като вместо него бъде постановено друго решение по същество на спора, алтернативно връщане на преписката на основание чл. 173, ал. 2 АПК на УО на ОПОС с указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира се присъждането на разноски за двете инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа жалбата, иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Водоснабдяване и канализация ЕООД - Стара Загора, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание излага становище за нейната неоснователност. Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски по представен списък. Ответникът се представлява от адв. В. Петров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, становището на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на оспорване пред АССЗ е Решение от 20.05.2021 г. на РУО на ОПОС, с което на бенефициера Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора, на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентите показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата, Наредбата за посочване на нередности) е определена финансова корекция по пропорционалния метод от стойността на разходите, признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране по ОПОС 2014-2020 г., представляващи средства от ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕФСУ, в размер на 5% от стойността на засегнатите от нарушението и признати от УО на ОПОС за допустими за финансиране разходи по Договор Е-ДЗ-7/19.02.2021 г. с Хидрострой АД на стойност 6 050 479,60 лв. без ДДС, с предмет: Инженеринг за обекти: Реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа гр. Чирпан и довеждащ водопровод от водоизточника Марица от км.4+943 до водоем V=6500mі на гр. Чирпан. Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора е бенефициер по Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с рег. Д-34-101/15.10.2019 г., сключен с Министерство на околната среда и водите, за финансиране изпълнението на проект BG16M1OP002-1.016-0013 и наименование Изграждане на ВиК инфраструктура на обособена територия обслужвана от Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора, по приоритетна ос 1 Води на ОПОС 2014-2020 г., който проект е на обща стойност 121 996 236,26 лв., от които 76 217 148,61 лв. от Кохезионния фонд, 13 450 085,04 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България, 11 996 296,57 лв. собствен принос на бенефициера и 20 332 706,04 лв. недопустими разходи (за ДДС). В изпълнение на проекта на 12.05.2020 г. бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Инженеринг за обекти: Реконструкция на водопроводна и канализационна мрежа гр. Чирпан и довеждащ водопровод от водоизточника Марица от км.4+943 до водоем V=6500mі на гр. Чирпан. Предметът на обществената поръчка включва подготовка на инвестиционен проект във фаза работен проект, извършване на строителството и осъществяване на авторски надзор по време на строителството на обекта. С решението за откриване е одобрено обявлението и документацията за обществената поръчка, при заложен от възложителя критерий за възлагане по чл. 70, ал. 2, т. 3 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) оптимално съотношение качество/цена. Документацията за обществената поръчка включва и Методика за определяне на комплексна оценка на офертите, съгласно която комплексната оценка се формира като сбор от оценките по два показателя: П1 Предложение за проектиране и строителство, включително социални и екологични аспекти, свързани и/или произтичащи от предмета на поръчката, с тежест от 60 точки и П2 Ценово предложение, с тежест от 40 точки. Показателят П1 включва следните подпоказатели: 1) Предложение за проектиране и строителство, с два задължителни и два надграждащи елемента; 2) Социални и екологични аспекти, свързани и/или произтичащи от предмета на поръчката, също с два задължителни и един надграждащ елемент. Възложителят е дал конкретни указания относно обхвата на отделните задължителни и надграждащи компоненти от подпоказателите във връзка с подготовката на офертите и оценяването им от комисия. Посочен е алгоритъмът за оценяването и отделните оценъчни компоненти по вид и тежест. На 19.02.2021 г. в резултат на проведената процедура е сключен процесния договор Е-ДЗ-7 с изпълнител Хидрострой АД. На 19.04.2021 г. бенефициерът е уведомен за резултатите от извършения от УО на ОПОС последващ контрол за законосъобразност на поръчката и регистриран сигнал за нередност 688, като е установено нарушение с финансово влияние, изразяващо се в незаконосъобразна методика за оценка на офертите в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП, съставляващо нередност, за която РУО на ОПОС определя финансова корекция в размер на 5% на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ във вр. т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Прието е, че е достигнато минимално ниво на конкуренция, тъй като в процедурата са подадени повече от две оферти, които са допуснати и отговарят на критериите за подбор. На бенефициера е предоставена възможност в двуседмичен срок да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция, в съответствие с чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ. На 29.04.2021 г. бенефициерът представя възражение. На 20.05.2021 г. е издадено оспореното пред АССЗ решение, с което ръководителят на УО на ОПОС на основание чл. 70, ал. 1, т. 9 и чл. 73 във вр. чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ, регистрирания сигнал за нередност 688 и т. 11, б. б от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата, определя на бенефициера финансова корекция в посочения по-горе размер, като възражението му е прието за неоснователно. Прието е, че нарушението с финансово влияние, съставляващо нередност, се изразява в дискриминационен критерий за възлагане в нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. Извода си органът обосновава с констатацията, че заложените от възложителя в показател П1 надграждащи компоненти се явяват неясни, а част от тях не са съобразени с изискванията и характера и предмета на дейности, които следва да изпълнява участникът, определен за изпълнител. Органът е анализирал утвърдената от възложителя методика и е приел, че въведените допълнителни (надграждащи) компоненти за всеки един от подпоказателите (по т.1.1.Б, 1.2.Б, 2.2.Б) са с неясни формулировки, припокриват се с базовите (задължителни) компоненти, както и че надграждащите компоненти не са свързани с предмета и естеството на обществената поръчка. Органът сочи, че срочното, качествено и в рамките на бюджета изпълнение е задължителен базов елемент на предложението, поради което е налице припокриване между надграждащия компонент по 1.2.Б Предложение за проектиране и строителство, гарантиращо срочно изпълнение в рамките на наличния бюджет и задължителния компонент по 1.1.А, както и не би могъл да се приеме за надграждащ елемент, който допринася за качеството на офертата. По отношение на надграждащия компонент 1.1.Б Организация на персонала във връзка с взаимоотношенията на страните по време на изпълнение на поръчката, съдържащ три групи елементи (1.1.Б.1, 1.1.Б.2 и 1.1.Б.3.), в частта за първия елемент от групата 1.1.Б.1 от методиката, органът се аргументира, че не е възможно да се разпише изискваната от възложителя комуникация между ръководителя на екипа и ключовия персонал на участника с експертите на възложителя, доколкото не е посочен професионален профил, брой или направление на представителите на възложителя, така че да е възможно сравняване между отделните предложения. В частта за втория елемент от групата 1.1.Б.1 от методиката, е прието, че смисълът на изискването се губи, ако двете фигури на ръководител и управител се изпълняват от едно и също лице, а наред с това свеждането на лицата с управленски функции до фигурата на управител, стеснява кръга на възможните такива, доколкото правно-организационните форми на участниците могат да са разнообразни. В частта на третия елемент от групата 1.1.Б.1 органът сочи, че при липсата на предвиден от участника подизпълнител, следва да се описва хипотетична възможност, за която ще се получат допълнително точки, без да е налице реално надграждане на качеството на предложението, а в допълнение неясно е изискването за описване на комуникацията между подизпълнител и ръководител на екипа на участника, доколкото последното лице няма никакви представителни и управленски функции за участника, освен ако не се припокрива с фигурата на управителя. В частта по четвъртия елемент от групата 1.1.Б.1 органът сочи, че възможните проверки от страна на контролиращи и одитиращи органи по изпълнението на проекта пораждат задължения единствено за бенефициера, поради което изпълнителят на поръчката няма обективна възможност да участва или да се организира за тези проверки. Тъй като този елемент няма отношение към функциите и задълженията на изпълнителя, не би могъл и да се яви надграждащ фактор за изпълнението. В частта на втория елемент на групата 1.1.Б.2, административният орган приема наличието на неясна формулировка на изискванията разумен срок, отговарящ на добрите практики, тъй като инвестиционните проекти се съгласуват и одобряват от компетентните за това институции в определените от тях срокове. За неясен е възприет от органа и изразът утвърдени практики в описанието на обхвата на първия надграждащ елемент от групата 1.1.Б.3, от гледна точка възлагане на задълженията на общите работници и надзор на изпълнението им от страна на ръководителя на работната група (звено). Органът приема наличието на противоречия в описанието на изведените от възложителя елементи по надграждащия компонент 1.2.Б. Предложение за проектиране и строителство, гарантиращо срочно изпълнение в рамките на наличния бюджет, които са мерки, свързани с изпълнението на поръчката в предварително определения срок и мерки, отнасящи се до спазване на наличния финансов ресурс. В частта на първата група мерки е посочено, че доколкото мярката представлява средство за осъществяване на някакво действие, то от мерките, включени в посочените елементи в контекста на методиката като цяло, може да се направи извод, че се очаква участниците да предложат начин, по който ще гарантират изпълнението на договорните задължения за изпълнение на инженеринга предмет на поръчката. Тъй като това съставляват договорните задължения на изпълнителя, то наличието на гаранция за тяхното изпълнение в предложението е условие за допустимост на предложението, поради което и не биха могли да се явят надграждащи. В частта на втората група мерки е прието, че не биха могли да бъдат предложени мерки за избягване или минимизиране размера на провизорните суми за покриване на непредвидени разходи, тъй като същите са неопределими към момента на подготовка на офертите. Според органа не са налице обстоятелства, определящи този елемент като оказващ влияние върху качественото изпълнение на офертата по смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 4 ЗОП, наред с извода, че такива мерки биха довели до избягване или минимизиране изпълнението на необходими за качественото изпълнение на строежа дейности. По отношение на надграждащия компонент 2.2.Б, който включва пет групи мерки, една или повече от които следва да се предложат от участниците за изпълнение, в частта по група 2.2.Б.5 Действия за намаляване на социалното напрежение в случай на постъпили жалби, сигнали, оплаквания и други подобни от лица, непосредствено засегнати от изпълняваните СМР, органът приема, че формулировката е неясна, тъй като не би могло нито да бъде предвидено възникването на оплаквания, нито техния характер и същност. При липсата на увереност у възложителя за възможността за възникване на такива ситуации, предвиждането на мерки от участниците се явява неотносимо към предмета на поръчката, още по-малко надграждащи изпълнението. Компетентността на издателя на решението е доказана с представената от ответника в съдебното производство Заповед РД-ОП-25/14.05.2021 г. на министъра на околната среда и водите, с която на основание чл. 9, ал. 5 ЗУСЕФСУ определя ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Околна среда 2014-2020 г. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от материално компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания за неговото съдържание, тъй като са посочени както правните основания за издаване на решението, така и възприетите от решаващия орган като релевантни факти и обстоятелства за наличието на допуснати от бенефициера нарушения при възлагането на поръчката, и при спазване на специалните административнопроизводствени правила. Материалната законосъобразност на решението на РУО на ОПОС съдът преценява в контекста наличието на възприетите от органа основания за налагането на финансовата корекция и законосъобразността на определения за нея размер. Въз основа на изследване на приложимия национален нормативен акт и разпоредбите на Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент (ЕС) 1303/2013), съдът приема, че е установен първият елемент от фактическия състав на нередността, тъй като бенефициерът Водоснабдяване и канализация ЕООД Стара Загора има качеството на икономически субект по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) 1303/2013. Спорът по делото е сведен от съда до наличието на втория и третия елемент от състава на твърдяната от УО на ОПОС нередност и въз основа на анализ на разпоредбите на приложимия към констатираните от органа нарушения ЗОП, в контекста на наведените от органа доводи, съдът обсъжда наличието на нарушение на разпоредбите на чл. 70, ал. 7, т.1, т. 2 и т. 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. Противно на приетото от РУО на ОПОС съдът приема, че не е налице припокриване на съдържанието на задължителния компонент 1.1.А с това на надграждащия компонент 1.2.Б. Сочи, че независимо от факта, че всяка дейност изисква срочно, качествено и в рамките на бюджета изпълнение, не е незаконосъобразно идентифицирането от възложителя на рискове, които са решаващи за изпълнението на проекта в срок и в рамките на определения бюджет, съответно определянето на предложените мерки за преодоляването им като надграждащи елементи, водещи до получаването на допълнителни точки. Допълва, че анализът на двата компонента води до извода за обхват на надграждащия компонент надхвърлящ този на задължителния, тъй като последният изисква представяне на предложение, което следва да съдържа единствено подхода и методологията за изпълнение на отделните видове работи, включени в предмета на поръчката, докато надграждащите елементи имат самостоятелно значение като действия, които изпълнителят следва да предприеме при настъпване на съответните рискови фактори и с които ще гарантира изпълнението на предложените по задължителния компонент подход и методология. С оглед наведените от РУО доводи по отношение елементите от обхвата на надграждащия компонент 1.1.Б Организация на персонала във връзка с взаимоотношенията на страните по време на изпълнение на поръчката (3 групи елементи), съдът посочва следното: В частта на първия елемент от групата 1.1.Б.1 приема, че за да се предложи организация на комуникацията между експерти на възложителя и ключовия персонал на изпълнителя, не е необходимо да бъдат длъжностно и поименно посочени експертите на възложителя, с които изпълнителят би комуникирал за да обезпечи изпълнението на поръчката, тъй като полагащите обичайна грижа оференти би следвало да са наясно за необходимото ниво и експертност на служителите на възложителя за постигане целите на комуникацията. Допълва, че се цели разписването от участника на последователност от действия, свързани с комуникация и процедури и по какъв начин участникът ще организира комуникацията си с възложителя при съобразяване на възложените дейности и вида на обекта, без да се изисква описание на комуникацията по същество, за да се изследва кой каква роля има в процеса и какви ключови решения следва да взима. В частта на втория елемент от групата 1.1.Б.1 съдът приема доводите на органа за несъстоятелни. Сочи, че от страна на възложителя изрично е записано, че ползваните в методиката понятия следва да се разбират по начина, съгласно Речника на българския език на Института за български език към БАН, съгласно дадената в който дефиниция на понятието управител, това е лице, което ръководи дейността на административната единица, стопанство, учреждение, предприятие и др. В тази връзка, ползваният от възложителя термин управител следва да се тълкува по-широко и включва всички длъжностни лица с управленски функции, т.е. обхваща управляващите лица с всички възможни правно-организационни форми, а хипотетичната възможност за съвместяване функциите на управител и ръководител на екипа на участника не обуславя извод за липса на смисъл от включването на този елемент в надграждащия компонент. Аргументите на органа в частта на третия елемент от групата 1.1.Б.1 е отхвърлен с довода, че в методиката изрично е указано описване на организацията (координацията на взаимоотношенията) на ръководителя на екипа с подизпълнител/и, при приложимост на обстоятелството, поради което е прието, че не е възможно описването на хипотетична възможност. За неправилен е приет и изводът на органа по отношение на четвъртия елемент от групата 1.1.Б.1 по надграждащия компонент 1.1.Б. Съдът сочи, че елементът показва важността за възложителя на създаването и прилагането на организация във връзка с подготовката и провеждането на проверки на място от контролиращите и одитиращите институции за правилното изпълнение на обществената поръчка. Това, според съда, е така независимо от вида на извършваните проверки, тъй като възложителят-бенефициер следва да е осигурил лице, което да е информирано и готово да предостави цялата необходима информация относно изпълнението във връзка с АДБФП. Тези изложени от органа фактически обстоятелства е прието, че не могат да бъдат подведени към нито една от хипотезите на чл. 70, ал. 7 ЗОП, нито обуславят тяхното нарушение обвързано с другите сочени за нарушени от органа норми на ЗОП. Съдът отхвърля и доводите на органа по отношение възприетата от него неяснота на израза разумен срок, отговарящ на добрите практики, като сочи, че липсата на дадени от възложителя дефиниции или легални такива, не води до тяхната неяснота, тъй като и двете понятия са широко употребими и значението им се извлича от тяхното съдържание. Правната регламентация борави с понятието разумен срок, а полагащите обичайната грижа икономически субекти са наясно с понятието добри практики, тъй като същото има предвид установени в практиката действия. Тези понятия служат за по-добро представяне на отношенията между ръководителя на екипа и другите специалисти за качественото и навременно изпълнение на дейността, свързана с одобряване на инвестиционния проект, като част от задачите по изпълнение предмета на обществената поръчка, доколкото нормативно определени срокове имат отношение именно към тази част от възлаганата дейност. По сходни съображения съдът отхвърля аргументите на органа и по отношение констатираната неяснота на израза утвърдени практики в първия елемент от групата 1.1.Б.3, тъй като същият имал ясно смислово значение наложил се типичен начин на действие, одобрен и прилаган при изпълнение на съответните строителни дейности, и за която утвърдена практика би следвало да е информиран всеки полагащ обичайна грижа икономически оператор, изпълнявал строителство. Констатираните от органа противоречия в мерките по надграждащия компонент 1.2.Б и направените в тази връзка правни изводи, съдът приема за необосновани и неправилни. Сочи, че противно на възприетото от РУО, възложителят е определил ясно и конкретно за всяка една от обособените групи фактори вида мерки, предлагането на които от участниците ще доведе до присъждане на предвидените точки, както и начина, по който ще бъде извършвано оценяването. Допълва, че от изложените от органа мотиви не може да се заключи в какво точно се изразяват противоречията в описаните мерки и в какво точно се изразява нарушението на законовите норми в тази част. Независимо от този извод, съдът се мотивира, че няма законово регламентирана пречка в обхвата на надграждащ компонент по методиката да се предвиди, че предлагането на конкретни по съдържание мерки, гарантиращи и обезпечаващи изпълнението на дейностите в предметния обхват на основните договорни задължения, ще бъде разглеждано като преимущество на предложението спрямо минималните изисквания. Сочи, че наличието на законово изискване за документиране на обстоятелствата при настъпване на неблагоприятни метеорологични условия, включително състоянието на строежа, чрез съставяне на предвидените в Наредба 3/31.03.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството протоколи, нито изключва възможността за предлагане на мерки, отнасящи се до действията на участника при настъпването на неблагоприятни климатични условия, нито ги прави безпредметни и ирелевантни, както е приел органът. По отношение констатацията на органа във връзка с мерките, отнасящи се до спазване на наличния финансов ресурс, съдът приема, че не може да се направи извод за поставяне на участниците в невъзможност да посочат техния размер, нито ги задължава да посочат мерки за намаляване или избягване въобще възникването на непредвидени разходи. Посочено е, че не е ясно в какво точно се изразява твърдяното противоречие, нито защо органът приема, че този елемент не може да се определи като оказващ влияние върху качественото изпълнение в смисъла на чл. 70, ал. 2, т. 3 и ал. 4 ЗОП, нито каква е връзката с приетото от органа нарушение на чл. 70, ал. 7 ЗОП. Съдът приема за необосновани съображенията на органа по отношение надграждащия елемент 2.2.Б, в частта по т.5, за неотносимост към предмета на поръчката, тъй като реализацията на обществена поръчка, с такава специфика, включително нейния териториален обхват, водят до обичайно настъпване на социално недоволство, а в резултат на това биват подавани жалби, сигнали, различни оплаквания, както и връзката им с възприетите от него за нарушени разпоредби на чл. 70, ал. 7, т.1, т. 2 и т. 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП. Съдът обобщава, че утвърдената от възложителя методика ясно, точно и еднозначно определя както принципа за изчисляване, така и начина за оценяване съобразно степента на съответствие с минималните изисквания и по всеки от елементите на надграждащите компоненти. По този начин е дадена възможност за оценяване нивото на изпълнение, предложено във всяка оферта, съответствието му с предмета на обществената поръчка и техническите спецификации и да бъдат сравнени и оценени обективно техническите предложения. Посочено е, че обявеният начин на оценяване е валиден за всички потенциални участници, като показателите за оценка осигуряват достатъчно информация за правилата, по които ще се прилагат критериите, включени в надграждащите компоненти. Прието е, че присъждането на по-голям брой точки е поставено в зависимост от обективни критерии, при отчитане организацията на изпълнението на дейностите и организацията на работа на участника, като целта е да се оцени в най-висока степен способността на участниците за качествено изпълнение на поръчката. По изложените съображения, изводът на РУО за допуснати нарушения на чл. 70, ал. 7, т.1, 2 и 3, б. б във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, във вр. чл. 2, ал. 2 ЗОП е приет за фактически, правно и доказателствено необоснован. Съдът сочи, че органът е извършил фрагментарен анализ на обхвата и съдържанието на изследваната методика в частта на надграждащите елементи, при който отделни изречения и изрази са разгледани и тълкувани извън контекста на дадените на участниците разяснения с указанията за подготовка на предложението в съответната част. Съдът намира за необоснована връзката между фактическите констатации на органа и твърдяното от него неспазване на изискванията на чл. 70, ал. 7 ЗОП и принципите по чл. 2 ЗОП. Отделно от горното, съдът счита, че липсва както правна, така и фактическа обосновка за възприетата от органа квалификация на нарушението като дискриминационен критерий за възлагане, тъй като липсват относими към този извод факти и не е посочен дискриминиращ признак. Мотивиран от горното, първоинстанционният съд прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и отменя същия. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че в Държавен вестник, бр. 51 от 01.07.2022 г. е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗИД на ЗУСЕСИФ), с § 1 на който наименованието на закона се изменя на Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно § 70 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. Приетите от Министерски съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г., съгласно § 71, ал. 2 от ЗИД на ЗУСЕСИФ, а съгласно § 73 законът влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. С оглед горното, приложима към разглеждането на настоящия спор е редакцията на закона към ДВ бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Касаторът навежда доводи за липса на собствени и съществени мотиви от съда за взетото решение, възприемане изцяло на изводите на жалбоподателя и необсъждане на аргументите на административния орган т.е. въпреки че не е изрично формулирано, се твърди допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е длъжен да постанови акта си след като обсъди доводите и възраженията на страните, а съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си излага мотиви, в които посочва становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Видно от обжалваното решение, неговото съдържание съответства напълно на изискванията на посочената норма на АПК. Мотивите на органа са обсъдени и е направен извод за тяхната неоснователност, а фактът, че са възприети за основателни и доказани доводите на жалбоподателя, само по себе си не представлява нарушение на процесуално правило. Верността на изводите на съда въз основа на така възприетите доводи има отношение към материалната законосъобразност на акта му и обосноваността на съдебното решение, но не и към спазването на някакво процесуално правило. Видно от горното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни и не е налице този порок на съдебното решение. Първоинстанционният съд приема за неправилен извода на касатора за осъществено от бенефициера нарушение на чл. 70, ал. 7, т. 1, т. 2 и т. 3, б. б във вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 ЗОП. Настоящата инстанция напълно споделя аргументите на съда, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК не е необходимо да ги излага повторно. Правилно, с оглед утвърдената от възложителя методика за комплексна оценка на офертите и дефинираното от органа нейно несъответствие с разпоредбите на ЗОП като дискриминационен критерий за възлагане, решаващият съд приема, че не е ясно в какво точно се изразява дискриминацията, както и че въведените от възложителя надграждащи компоненти са относими към предмета на поръчката, а начинът за определяне на оценката по разглеждания показател отговаря на изискванията на законовите разпоредби. Преди всичко, между дадената от органа квалификация на нарушенията, чрез които е осъществена нередността основание за определената финансова корекция, като дискриминационни и фактическите и правни основания, изложени от органа, е налице противоречие. Забраната за дискриминация е само едно от проявленията на общия принцип за равното третиране - забраната за дискриминация е само специфично позоваване на общия принцип на равенство, който е един от основните принципи на правото на Общността. Този принцип изисква подобните ситуации да не се третират по различен начин освен ако разграничението не е обективно обосновано. (Решение от 19 октомври 1977 г., Albert Ruckdeschel, съединени дела 117/76 и 16/77, EU:C:1977:160, т. 7). Понятието за дискриминация в контекста на предмета на регулиране на Закона за обществените поръчки, има свое съдържание. Националният законодател изрично е посочил, при осъществяване на обществените поръчки се спазват принципите на Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално тези за свободно движение на стоки, свобода на установяване и свобода на предоставяне на услуги и взаимно признаване, и произтичащите от тях принципи, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 1 - 4 ЗОП. Визираните в чл. 2, ал. 1, т. 1 принципи на равнопоставеност и недопускане на дискриминация сочат на вложеното в понятията различно съдържание разграничение, което е направено и в правото на ЕС. Принципът на равнопоставеността е същността на регулацията на вътрешния пазар, на свободното движение на стоки, на свободата на установяване и на предоставяне на услуги. Принципът на недопускане на дискриминация се проявява по отношение на всеки от изброените чрез различни забрани, въведени с разпоредбите на ДФЕС (като чл. 110 113 забрана за вътрешни данъци (пряка и непряка дискриминация, основана на признака произход); чл. 56 ДФЕС чрез забраната за ограничения на свободата на предоставяне на услуги (пряка и непряка дискриминация, основана на признака произход) и др.). В тази връзка, с решението си от 14.05.2019 г. за установяване на насоките за определяне на финансови корекции, които трябва да бъдат извършени спрямо финансирани от Съюза разходи в случай на неспазване на приложимите правила за възлагане на обществени поръчки (С