Определение № 245 от 13.05.2010 г. на ВКС по д. № 241/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. С. срещу въззивното определение на Окръжен съд Монтана /ОС/ по ч.гр.д. №462/09 г., с което е потвърдено първоинстанционното за връщане исковата молба на касатора, на осн. чл.129, ал.3 от ГПК. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение и е допустима. Налице е и основанието за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1,т.3 от ГПК, на което се позовава касаторът: процесуалният въпрос за редовността на исковата му молба е от значение за точното прилагане на закона при осъществяване правото на искова защита. ВКС на РБ, като разгледа частната жалба, намира следното: за да потвърди първоинстанционното определение за връщане на исковата молба, въззивният съд е приел, че нередовностите й не са отстранени от касатора – ищец, въпреки дадените му няколкократно указания и възможност за това. Тези изводи са незаконосъобразни. Ищецът е изпълнил указанията на първоинстанционния съд да отстрани констатираните с разпореждания по първоинст. дело нередовности на исковата молба. В обяснение на л.32 и л.38 от делото ищецът е посочил и е повторил в производството по ч. жалба пред въззивния съд – на л.6, че претендира срещу община Б., като правоприемник на закрития ДДЛРГ „Закрила” лихвите върху обезщетението по чл.225 от КТ / което му е платено/ в размер на 1289 лв., както и обезщетение за неползван платен отпуск за времето, през което не е работил поради незаконно уволнение /признато за тр. стаж, по тр. книжка/ – 2 г., 8.м. и 3 дни, в размер на 1652 лв. и лихва за забавеното му плащане от 833 лв., според изчисленията на приложената по делото частна експертиза. Така исковата молба е уточнена по основание / вкл. за периода на претенцията по чл.224, ал.1 от КТ – 22.11.02 – 25.07.05 г./ и връщайки я като нередовна, въззивният съд е нарушил закона. Въззивното определение е неправилно, следва да се отмени и делото – върне на първоинст. съд за разглеждане на исковата молба Д. С., уточнена за вида и размера на паричните вземания от тр. правоотношение пред РС и ОС. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.