Решение № 4261 от 20.4.2023 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на министъра на транспорта и съобщенията, чрез представител по пълномощие служител с юридическо образование и правоспособност Ж. Рогова против Решение 7613/04.08.2022 год., постановено по административно дело 2828/2021 год. по описа на Върховен административен съд (ВАС), Второ отделение. Заявено е твърдение, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на твърдението за наличие на съществено процесуално нарушение и необоснованост се сочи погрешно представяне на фактите по преписката, което по мнение на оспорващия е довело до пълна липса на мотиви относно един от четирите отменени текста и до необоснованост на обжалваното решение в тази му част. Сочи се, че с иницииралата производството жалба се оспорват чл. 13, ал. 1, б. а (частично), чл. 18, ал. 1, т. 7 (частично) и т. 10 (частично) и чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (Наредба Н-32/16.12.2011 год.), издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оспореният първоинстанционен акт, състав на Второ отделение на ВАС е уважил жалбата, като е отменил процесните текстове от нормативния акт. В касационната жалба се твърди, че по отношение на чл. 18, ал. 1, т. 10 от Наредба Н-32/16.12.2011 год., спорният текст е приет като изменение в наредбата от 2018 год., докато съдът е формирал извод за наличие на допуснати нарушения при приемане на изменение от 2020 год., което е неотносимо към оспорването. В този смисъл, касаторът твърди, че в съдебното решение е налице явно невярно и превратно представяне на фактите, като е посочен и обсъден нормативен акт, различен от обжалвания. На следващо място е оспорен извода на съда за наличие на нарушаване на разпоредбите на чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от Закона за нормативните актове (ЗНА) в хода на производството по приемане на процесните текстове от Наредба Н-32/16.12.2011 год., в подкрепа на което оспорване са развити подробни доводи и аргументи. Твърди се, че мотивите в доклада включват изискуемото се от чл. 28, ал. 2 от ЗНА съдържание. Формиран е извод, че в случая не е налице твърдяното от първоинстанционния съд неизпълнение на процедурните правила, уредени в ЗНА и АПК, представляващи съществено нарушение, налагащо отмяна на атакувания нормативен административен акт. Заявено е и твърдение, че с диспозитива на съдебния акт се отменя чл. 13, ал. 1, б. а, изречение второ от Наредба Н-32/16.12.2011 год., като в действителност, посочената разпоредба не съдържа второ изречение, т.е. отменя се текст, който не съществува. В заключение, касаторът е подложил на анализ заявените в първоначалната жалба основания за отмяна на процесните нормативни текстове, в резултат на който анализ е формирал извод за неоснователност на оспорването. В съответствие с така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и постановяване на акт по същество, с който да се отхвърли жалбата против оспорените текстове от Наредба Н-32/16.12.2011 год. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, касаторът, чрез процесуалният си представител Ж. Рогова поддържа касационната жалба по изложените доводи и аргументи, като заявява искане за отмяна на първоинстанционното съдебно решение и присъждане на разноски. Ответникът ТЮФ Инженеринг ЕООД с [ЕИК], представлявано от управителя С. Дулев, лично и чрез представител по пълномощие адв. И. Алексиев от Адвокатска колегия Кюстендил в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна в подкрепа на което оспорване развива подробни доводи и аргументи. Заявява искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила оспореното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Заявява твърдение, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да се остави в сила. Върховният административен съд, петчленен състав ІІ колегия, като взе предвид заявените доводи и становища на страните и като съобрази закона счита, че жалбата е основателна по следните мотиви: Производството е образувано по жалба от ТЮФ Инженеринг ЕООД, представлявано от управителя С. Дулев срещу чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, изречение второ в частта: допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности" от Наредба Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства. Жалбата е депозирана чрез Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията до Върховен административен съд, като с писмо изх. 13-00-617/07.12.2020 год. в изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 2, във вр. с чл. 196 от АПК, административният орган е изпратил до съда жалбата, ведно с административната преписка. В писмото изрично е уточнено, че в случая се оспорва текста на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, в частта: допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности" и доколкото тази редакция на чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а е въведена с § 5, т. 1, б. а от Наредба за изменение и допълнение на Наредба Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства (обн. ДВ, бр. 80 от 2020 год., в сила от 12.11.2020 год.), като административна преписка по издаване на обжалвания подзаконов нормативен акт е изпратена преписката по посоченото изменение на наредбата. В писмото е изложено и становище по съществото на оспорването, като са заявени конкретни аргументи за неоснователността на жалбата След постъпване на жалбата ведно с административната преписка в съда, с молба от 17.12.2020 год., жалбоподателят е заявил допълнение към жалбата, като е разширил оспорването. Заявено е искане оспорването да се счита и по отношение разпоредбата на чл. 24, ал. 1, в частта на текста, обозначен с цифрите 6-10, както и срещу чл. 18, ал. 1, т. 7 и т. 10 в частта както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6 от Наредба Н-32/16.12.2011 год. Във връзка с така направеното допълнение, с Разпореждане от 18.12.2020 год. на заместник-председателя на ВАС и ръководител на Първа колегия, копие от допълнението е изпратено на административния орган с указания в 7-дневен срок от получаването да представят административната преписка по допълнително оспорените разпоредби. В изпълнение на съдебното разпореждане, с писмо изх. 09-00-1/20.01.2021 год., административният орган е изпратил в съда административната преписка по допълнително оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт. Направено е уточнението, че прегледът на допълнително обжалваните текстове показва, че чл. 24, ал. 1 в оспорваната редакция и чл. 18, ал. 1, т. 7 произтичат от изменението на Наредба Н-32/16.12.2011 год. (обн., ДВ бр. 80 от 2020 год.) съответно § 13, т. 1 и § 10, т. 1, б. б. Заявено е, че чл. 18, ал. 1, т. 10 в частта както и свидетелства за проверка по реда на чл. 9, ал. 6 е създаден с § 13, т. 3 от Наредбата за изменение и допълнение на Наредба Н-32/16.12.2011 год. (обн., ДВ бр. 38 от 2018 год.), поради което, като административна преписка по издаването на обжалвания подзаконов нормативен акт в тази част на жалбата е изпратена преписката по посочената изменителна наредба. В съпроводителното писмо отново е изразено становище по допълнителното обжалване, като са заявени конкретни аргументи, относно неоснователността на развитите от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на оспорените текстове от подзаконовия нормативен акт и е формулирано искане за тяхното отхвърляне. В писмото също е посочено, че по повод жалба против същия нормативен акт Наредба Н-32/16.12.2011 год. е образувано административно дело 12473/2020 год. по описа на ВАС. Заявено е, че жалбоподателят по това дело се представлява от същия процесуален представител, изготвил жалбата и допълнението към нея по настоящото производство, като ответник и по двете производства е министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. С оглед на това и с цел процесуална икономия за съда и за страните е направено предложение двете жалби да се разгледат в едно общо производство. Във връзка с постъпилата жалба и допълнението към нея против посочените текстове от Наредба Н-32/16.12.2011 год. е образувано административно дело 857/2021 год. по описа на ВАС, Второ отделение. С Определение 1588/08.02.2021 год., производството по адм. дело 857/2021 год. е прекратено и е присъединено към адм. дело 12473/2020 год. за съвместно разглеждане и постановяване на общо решение. С Определение от 04.03.2021 год., постановено по адм. дело 12473/2020 год., състав на ВАС, Четвърто отделение е отделил жалбата на ТЮФ Инженеринг ЕООД от 27.11.2020 год., допълнена с молба от 17.12.2020 год., подадена срещу чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, изречение второ, чл. 18, ал. 1, т. 7 и т. 10 и чл. 24, ал. 1 от Наредба Н-32/16.12.2011 год. от производството по адм. дело 12473/2020 год., като е указал същата да се докладва на заместник-председателя на ВАС и ръководител на Първа колегия за администриране. Във връзка с така постановения съдебен акт е образувано адм. дело 2828/2021 год. по описа на ВАС, Второ отделение по повод оспорването на ТЮФ Инженеринг ЕООД. С Решение 7613/04.08.2022 год., състав на ВАС, Второ отделение е приел оспорването за основателно, поради което е отменил чл. 13, ал. 1, т. 1, б. а, изречение второ, чл. 18, ал. 1, т. 7 в частта: изискването не се прилага за КТП, собственост на Министерство на вътрешните работи, на Държавна агенция Технически операции, на Националната служба за охрана и на държавните и общинските училища от системата на училищното образование и т. 10, в частта: както и свидетелствата за проверка по реда на чл. 9, ал. 6 /§ 10, т. 1, б. б и б. г от НИД на Наредба Н-32/2011 год., обн., ДВ бр. 80/2020 год./ и чл. 24, ал. 1 в частта на текста 6-10 от Наредба Н-32/16.12.2011 год. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, изм. обн. ДВ бр. 80/11.09.2020 год., издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. За да формира този правен резултат, съдът е приел, че мотивите за приемане на оспорените текстове на наредбата, не съдържат информация относно изискуемите елементи, визирани в чл. 28, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗНА, даващи гаранция за спазването на основните принципи при изработването на проект на нормативен акт - обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. Развити са доводи, съгласно които, мотиви съответни на нормативните изисквания не се съдържат и в изготвения доклад до министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като в доклада е цитирано единствено решението на СЕС, без какъвто и да е анализ на съответствието на проекта с останалите източници на правото на ЕС, а по отношение на финансовите средства - се сочи само, че предложението не оказва пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет и не са необходими финансови, и други средства за прилагане на новата уредба, без обосновка или обсъждане на разходите, евентуално свързани с привеждането на използваните софтуери в съответствие с въвежданите нормативни изисквания. По мнение на съда, относими части от мотивите и доклада се свеждат единствено до кратък и най-общо формулиран преразказ на въвежданите разпоредби, който не може да бъде отъждествен с мотиви, отговарящи на всички императивни изисквания по смисъла на чл. 28, ал. 2 ЗНА. С оглед така констатираното, съдът е формулирал извод, съгласно който, неизпълнението на горепосочените процедурни правила винаги представлява съществено нарушение, налагащо отмяната на атакувания нормативен административен акт и само на това основание. Така мотивиран и без да обсъжда изложените от оспорващия твърдения за противоречия на оспорените текстове с материалноправни разпоредби от по-висок ранг и целта на закона, съдът е приел че оспореният по делото подзаконов нормативен акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен в обжалваната част. Настоящият петчленен състав ІІ колегия приема, че така постановеното съдебно решение е неправилно, като мотивите в подкрепа на този извод са следните: В депозираната от ТЮФ Инженеринг ЕООД първоначална жалба е заявено оспорване на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква а, изречение второ: допълнително придобита по реда на Закона за професионалното образование и обучение някоя от същите специалности от Наредба Н-32/16.12.2011 год. Видно от текста на оспорената разпоредба от подзаконовия нормативен акт, същата е със следното съдържание: Чл. 13.