Определение № 669 от 08.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 788/2009 г.

Производството е по чл.278, ал.1 ГГЖ, във вр. с чл.274, ал.З, т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адв.С. Ф. К. против въззивното определение на Софийски градски съд от 14.08.2009 год., по ч.гр.д.№ 7731/2009 год., с което е отменено постановеното по реда на чл. 390 и сл. ГПК определение на Софийски районен съд от 22. 06. 2009 год., по гр.д.№ 32080/2009 год.и е обезсилена на издадената въз основа на него обезпечителна заповед от 24.06.2009 год.. Частният жалбоподател въвежда оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените процесуални правила, поради което се иска отмяната му. Според изложеното в обстоятелствената част на подадената частна жалба, обстоятелството, че съгласно постоянната и непративоречива практика на ВКС, при произнасянето си по въпроса за допускане обезпечението на бъдещ иск, съдът не би могъл и не е длъжен да вземе становище по същество на възникналия правен спор, предмет на бъдещото исково производство, изисква вероятната основателност на бъдещите искове да бъде преценена само въз основа на анализа на фактическите и правни твърдания на молителя и тяхното съответствие с представените към молбата доказателства, а не въобще на възможните да бъдат представени по делото убедителни доказателства, което СГС, в нарушение на процесуалния закон, не е съобразил. Позовавайки се на разпореденото от чл.274, ал.З ГПК препращане към чл.280, ал.1 ГПК, жалбоподателят е депозирал към частната касационна жалба и изложение на основанията за достъп до факултативен касационен контрол. Ответната по частната жалба страна не е взела становище по същата в срока и по реда на чл.276, ал. 1 ГПК. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна във въззивното производство страна, но е процуесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради следното: Обжалваното определение не е от категорията съдебни актове, за които законодателят е предвидил последващ инстанционен контрол от страна на касационната инстанция. Освен, че постановеният съдебен акт няма преграждащ за развитие на обезпечителното производство ефект, то по изрично разпореждане на процесуалния закон — чл.396 ГПК определенията, постановени в обезпечителното производство, както това изрично е прието в т.6 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК, намиращо приложение и при действащия ГПК, уредил по аналогичен с процесуалната уредба по отменения ГПК начин обезпечителния процес, подлежат на двуинстанционно разглеждане. Следователно с постановеното от СГС определение, предмет на подадената от К. частна касационан жалба, създаденият от законодателя инстанционен контрол за законосъобразност над първоинстанционния съдебен акт, с който исканото обезпечение на бъдещия иск на същия е допуснато, е осъществен. По този начин е изчерпан и предвиденият от процесуалния закон ред за защита на страната - арг.от чл.274, ал.1, т.2 ГПК. Ето защо настоящият частен жалбоподател не разполага с процесуалното потестативно право на частна касационна жалба -абсолютна процесуална предпоставка, от категорията на положителните, за която съдът следи служебно, поради което за касационната инстанция отсъства процесуална възможност да прецени допустимостта на частното касационно обжалване и съответно да разгледа по същество основателността на въведените оплаквания. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.278, ал.1 ГПК