Определение № 11646 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8686/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Георгиев, действащ лично и със съгласието на Л. Карамитева като негова майка, против определение № 1626 от 30.06.2023 г., постановено по адм. дело № 1618/2023 г. по описа на Административен съд (АС) – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № РД-06-094/13.04.2023 г. на директора на [заличен текст], гр. Пловдив, и е прекратено производството по делото. В частната жалба и депозираното към нея уточнение са наведени доводи за неправилност на определението. Жалбоподателят счита за неправилни изводите на съда, че процесната заповед не засяга пряко правната му сфера и за него не е налице правен интерес от оспорването й, защото се засяга начина на обучение. Иска определението да бъде отменено и делото да се върне на АС – Пловдив за разглеждане на жалбата по същество. Ответникът по частната жалба директорът на [заличен текст], гр. Пловдив, не изразява становище по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, намира същата за процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от името на малолетно дете П. Георгиев, чрез неговата майка и законна представителка, понастоящем навършил непълнолетие, срещу заповед № РД-06-094/13.04.2023 г. на директора на [заличен текст], гр. Пловдив. Със заповедта е наредено учебните занятия на 20 и 21 април 2023 г. в сградата на [заличен текст] да се провеждат в електронна среда, а в сградата на [заличен текст] – присъствено. В жалбата се твърди, че в сградата на [заличен текст] се провеждат занятия по общообразователни и специални предмети. Не се твърди, но не се и оспорва, че жалбоподателят е ученик в посоченото училище и в резултат на заповедта е учил в електронна среда. Защитната теза е, че провеждането на конкурс не е извънредно обстоятелство по смисъла на чл.40а от Наредба №10/2016 г., а със заповедта се променя формата на обучение. С оспореното определение АС – Пловдив е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 4 от АПК. В мотивите си съдът е посочил, че в случая е налице подлежащ на оспорване административен акт по смисъла на чл. 259, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО), но от изложените в жалбата твърдения и обстоятелства не може да се направи извод за наличието на правен интерес. Предвид съдържанието си заповедта не засяга пряко или неблагоприятно личната сфера на жалбоподателя в качеството му на ученик в музикалното училище, тъй като същата няма санкционен характер, към момента на подаване на жалбата е изтекъл определеният период за провеждане на учебния процес в електронна среда, заповедта не накърнява пряко и непосредствено защитени от закона интереси на жалбоподателя. Доказателства в обратния смисъл не са представени. Определението на АС - Пловдив е правилно. Правният интерес е абсолютно необходима процесуална предпоставка за допустимостта на съдебната защита, за която съдът е длъжен да следи служебно във всяка фаза на процеса. Правният интерес е правната необходимост за жалбоподателя да постигне чрез съдебния процес премахване на породените от административния акт неблагоприятни за него правни последици, респективно – да предотврати увреждането на негово субективно право или законен интерес или да постигне благоприятни правни резултати по отношение на твърдяно субективно право или законен интерес. Правото на оспорване на административните актове, съгласно конституционно установения принцип в чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България и разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от АПК, е обусловено от наличието на личен и пряк интерес у оспорващия. Интересът е личен и пряк само когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови права, свободи и законни интереси, или непосредствено създава задължения за него. Оспорването следва да цели премахване на неблагоприятните правни последици, които актът поражда за оспорващия, респективно да е насочено към предотвратяване възникването на неблагоприятни последици за него. В настоящия случай оспорената заповед не е засегнала или застрашила защитено от закона право или законен интерес за детето П. Георгиев. Заповедта не засяга правото на образование по смисъла на чл. 7, ал.1 от ЗПУО, нито форма на обучение по смисъла на чл.106, ал.1 от ЗПУО, която се избира от ученика при условията на чл.12, ал.2 и при спазване на изискванията на закона. Съгласно чл.116, ал.1 от ЗПУО организацията на обучението в дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма на обучение, както и обучението от разстояние в електронна среда и условията и редът за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование с Наредба №10/1.09.2016 г., издадена от министъра на образованието и науката. В чл. 3 от Наредбата е уредено учебно време в дистанционни учебни часове за всички форми на обучение и правомощието на директора на училището по чл.12 от Наредбата за определен учебен ден да може да издаде заповед за обучение от разстояние в електронна среда. Обучението от разстояние в електронна среда не променя формата на обучение, която в случая вероятно е дневна. В чл. 40а, ал. 2 от Наредбата е уредена възможност при извънредни обстоятелства и при преустановяване на присъствен образователен процес само за една или повече определени паралелки при възможност обучението да се проведе от разстояние в електронна среда. Следователно начинът на провеждане на учебния процес -присъствено или от разстояние в електронна среда, е понятие различно от право на образование и форма на обучение. Правният интерес се извлича от наведените обстоятелства в жалбата, но не може да възникне единствено въз основа на твърдението на жалбоподателя, че са извършени незаконосъобразни действия от страна на директора. Жалбата е недопустима и поради това правилно делото е прекратено. В жалбата няма никакви твърдения за накърнени, но защитени от нормативната уредба право или законен интерес. Нито пред първата инстанция, нито в частната жалба до ВАС са изложени конкретни обстоятелства и твърдения за това кои субективни права и законни интереси на П. Георгиев и как са засегнати с оспорената заповед. Доводът за засегната форма на обучение е неоснователен и не обосновава правен интерес. Заповедта не поражда неблагоприятни правни последици за своите адресати, поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеното срещу нея оспорване е недопустимо на основание чл. 159, т. 4 от АПК. С оглед на гореизложеното, обжалваното определение на АС – Пловдив, с което жалбата на П. Георгиев, подадена пред първата инстанция чрез неговата майка и законна представителка, е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение