Решение № 8103 от 23.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12033/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 вр. чл. 128а, ал. 3 АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. от гр.София, уточнена с допълнение от 12.10.2023 г., срещу решение 5303/08.08.2023 г., постановено по адм. дело 8879/2020 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено определение от 16.03.2023 г. за конституиране в качеството на ответник по адм. дело 8879/2020 г., Върховният административен съд, прекратено е производството по адм. дело 8879/2020 г. по отношение на Върховния административен съд, отхвърлена е исковата молба на Р. И. С., за обявяване на нищожност на решение 8294 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело 14350 по описа за 2019 г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба Р. И. С. срещу решение 11603 от 31.07.2019 г., постановено по адм. дело 13721/2017 г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение и е осъден Р. И. С., да заплати сторените съдебно - деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение на Министъра на енергетиката в размер на 100,00 лв.. В уточнението към касационната жалба подробно са изброени процесуалните действия и съдебните актове по движението на делото пред първата инстанция. Посочено е, че са допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждането на делото, тъй като касатора бил лишен от възможност да се запознае с делото след обявяването му за решаване. Твърди, че не била уважена молбата му за поправка в протокола от с.з. на 19.07.2023 г. и за продължаване на срок за представяне на писмени бележки. Твърди, че по инициатива на съда е поискал конституиране като ответник на ВАС. Моли съда да отмени обжалваното решение. Прави възражение за прекомерност на разноските. Ответникът - Министърът на енергетиката, чрез главен юрисконсулт А. Терзиева, изразява позиция за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Върховен административен съд, чрез юрисконсулт В. Христова, моля съда да отхвърли касационната жалба като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на решението. При преценката на оспорения съдебен акт при условията на чл. 218, ал. 1 АПК, с оглед посочените в жалбата пороци на решението и служебната проверка на приложението на материалния закон по чл. 218, ал. 2 АПК, въз основа на доказателствата по първоинстанционното дело, настоящият касационен състав приема следното: При постановяване на обжалваното решение не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените. Твърденията на касатора, че е бил лишен от възможност да се запознае с делото след обявяването му за решаване и че не била уважена молбата му за поправка в протокола от с.з. на 19.07.2023 г. и за продължаване на срок за представяне на писмени бележки, не представляват такива съществени процесуални нарушения. Касаторът преди последното съдебно заседание по делото е имал възможност да се запознае с представените по същото доказателства. В последното съдебно заседание не са представени доказателства, а искания са правени предимно от С.. Изявленията на страните са записани в протокола и същият е публикуван на интернет страницата на съда. На касаторът в настоящото производство е бил даден 14-дневен срок срок за представяне на писмено становище, който е бил напълно достатъчен за неговото изготвяне. Обжалваното решение е постановено след изтичането на този срок, поради което не е ограничено правото на защита на касатора. Наред с това тези искания са били оставени без уважение с определение на първоинстанционния съд от 04.08.2023 г., което е обжалвано, но с определение 8988 от 18.10.2023 г. на АССГ частните жалби са върнати, като по делото липсват данни за обжалване на посоченото определение. За пълнота следва да се посочи, че определение, с което искането на С. за поправка на протокол от съдебно заседание, проведено по делото на 19.07.2023 г. не е от категорията съдебни актове по чл. 229 от АПК, които преграждат по-нататъшното развитие на производството или са изрично посочени в закона като подлежащи на обжалване с частна жалба. Същото се отнася и до определението относно искането за продължаване на срока за предоставяне на писмено становище. Събирането на доказателствата в исковия процес приключва с постановяване на определението, с което съдът обявява края на съдебното дирене и дава ход по същество на спора. Следователно във фазата на устните състезания заявяването на нови искания, твърдения и събирането на доказателства вече е приключило. Пренията дават процесуалната възможност на страните да анализират доказателствата и да изложат своите фактически и правни заключения във връзка със спорното право. До приключване на устните състезания се стига, когато страните са изчерпили всички съображения, които желаят съдът да вземе предвид при постановяване на решението. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, дължими и свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно те не могат да въвеждат нови искания, нито да ангажират нови доказателства, дори и те да са във връзка с поддържаното им становище по време на процеса. Тази забрана обезпечава приложението на основни принципи на исковия процес равенството на страните, равно право на защита и състезателност, установени с чл. 8 и 9 ГПК. Постановяване на решението е възможно, когато всички процесуални действия по разглеждане на правния спор вече са били осъществени. С действащия ГПК се урежда възможност за представяне на писмена защита при определени условия при фактическа и правна сложност на делото. Чл. 149, ал. 3 ГПК възлага извършването на тази преценка на съда, който следва да даде срок за писмено излагане на доводите и аргументите в подкрепа на становището на страните по съществото на спора. Самата писмена защита неправилно се квалифицира като продължение на устните състезания, тъй като тя само обективира това, което страната е изложила устно пред съда. Даването на възможност за по-точно обосноваване на разбирането й по приложението на закона, не променя характера на съдебните прения, нито ги прави писмени. В този смисъл представянето на писмено становище след устните състезания представлява процесуална възможност стояща извън регламентирания ход на съдебното производство, която има за цел да облекчи страната при изразяване на позицията и по делото с фактическа и правна сложност. Представянето на писмено становище не е задължително след приключване на съдебните прения, като непредставянето му не може да влоши положението на страната. В този смисъл определянето на срок от съда за представяне на писмена защита има инструктивен и дисциплиниращ характер, поради което съдът не дължи и произнасяне по искането за неговото продължаване. Обжалваното решение е правилно. Предметът на първоинстанционното дело се изчерпва с произнасянето по предявения иск за нищожност на решение 8294 от 26.06.2020 г., постановено по адм. дело 14350 по описа за 2019 г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия, в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба Р. И. С. срещу решение 11603 от 31.07.2019 г., постановено по адм. дело 13721/2017 г. от тричленен състав на ВАС, шесто отделение, а на настоящото производство с проверката на правилността на изводите на първостепенния съд относно основателността на искането, респ. валидността на съдебния акт на ВАС. Доколкото с постановяването му решението, чията нищожност се претендира, е станало окончателно чл. 229, ал. 2 АПК, то не подлежи на последващ контрол за допустимост и правилност (чл. 209, т. 2 и 3 АПК) изследването им предполага възможността за оспорване на съдебния акт. Искът по чл. 128а, ал. 1 АПК за обявяване на нищожност е самостоятелно средство за защита против съдебни актове, което стои извън редовната инстанционна проверка по пътя на обжалването. Правилно първоинстанционния съд е определил предмета на спора и е посочил, че с искът по чл. 128а АПК пред административния съд се поставя единствено въпросът за валидността на съдебния акт. Безспорно валидно е онова съдебно решение, което е издадено от съд, функциониращ в надлежен състав, в рамките на правораздавателната му власт, издадено е в писмена форма и е подписано от състава, който го е постановил. В конкретния случай, съдът правилно е установил, че решението, чиято нищожност се иска, е постановено от компетентния съд, в рамките на правораздавателната му власт, отговаря на изискванията за форма съгласно чл. 172а, ал. 1 АПК, мотивирано е в съответствие с предвидените изисквания, визирани в чл. 172а, ал. 2 АПК и е подписано от този състав, който е обявил делото за решаване в открито съдебно заседание, тоест, който е взел участие при постановяването му в съответствие с императивната норма на чл. 172а ал. 3 АПК. Следователно не е налице нито един порок, обуславящ отпадане от правната действителност на разглеждания влязъл в сила съдебен акт. Правилни са съжденията на съда, с които е отречена заявената нищожност на решението на ВАС. За да доведе до нищожност, порокът трябва да е толкова съществен по вид и тежест, че да изключи въобще пораждането на правни последици от съдебния акт. Този признак обединява всички актове от категорията на нищожните, вкл. съдебните. За да е нищожно съдебното решение, то изцяло трябва да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда. (Тълкувателно постановление 1 от 29.09.2016 г. на ВКС по тълк. д. 1/2015 г., ОСГТК и ОСС на Първа и Втора колегия на ВАС) В случая, Решението на 5-членния състав на ВАС е постановено от законен състав, в надлежната форма, в пределите на правораздавателната власт на съда и волята му е изразена ясно и разбираемо. При изпълнението на посочените изисквания, утвърдени от теорията и съдебната практика и обсъдени в решението на административния съд, съдебният акт е валиден. Анализът на съда, основан на съотнасянето на условията за действителност на съдебните актове към атакуваното решение, се споделят и от настоящата инстанция, повторното им казуистично възпроизвеждане не е необходимо, а препратката към мотивите на първоинстанционното решение е допустима според чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. По същество искът и касационната жалба против отхвърлящото го съдебно решение почиват на твърдения за липса на компетентност при постановяване на решението от 5-членния състав, с което е оставен без разглеждане касационна жалба против благоприятен за жалбоподателя съдебен акт. След като е била удовлетворена жалбата на С. срещу атакувания подзаконов нормативен акт, то за не го не е възникнало право на касационно обжалване и подадената от него касационна жалба се явява такава без правен интерес. Преценката за допустимост на касационната жалба на основание чл. 210 от АПК е валидна при всяко положение на делото, поради което няма пречка това да стане и с крайния съдебен акт. Искът за нищожност не е средство за преодоляване на необжалваемостта на съдебните актове с възможност за оспорването им на касационните основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК, която би накърнила признатия от чл. 229, ал. 2 от кодекса стабилитет на акта. Обжалваното решение е обосновано - съдът в съответствие с предмета на спора пред него е изяснил релевантните за спора факти, въз основа на събраните по делото доказателства, като е изложил фактическите и правните си констатации аргументирано и подробно. Решението е правилно и в частта, с която е прекратено производството по адм. дело 8879/2020 г. по отношение на Върховния административен съд. Производството по чл. 128а АПК е исково и като страни в него следва да се конституират лицето от чието име е подадена исковата молба като ищец и страните участвали в производството, завършило с решението, чиято нищожност се иска да бъде прогласена като ответници. Съгласно чл. 26 ГПК вр. чл. 144 АПК страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу които се води делото. Ответниците по иска се посочват от ищеца, а ищецът се определя от посоченото в исковата молба. Поради каква причина ВАС е посочен от ищеца като ответник е без значение, доколкото това процесуално действие е във властта именно на ищеца по делото. В случая ВАС не е бил страна в производството по адм. дело 14350 по описа за 2019 г. на ВАС, Петчленен състав, Втора колегия, поради което правилно производството е прекратено спрямо него. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 АПК. При този изход на спора и с оглед направените искания от ответниците - Министър на енергетиката и Върховен административен съд, за присъждане на сторените съдебно разноски, същите следва да се уважат на основание чл. 143, ал, 3 от АПК във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за всеки от ответниците.