Решение № 402 от 30.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 343/2010 г.
ВКСIV гражданско отделение30.06.2010reporting judge Марио Първанов
Ruling
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на З. Й. Ц., град С., срещу определение от 19.02.2010 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд. Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Grounds
Производството е образувано по частна жалба на З. Й. Ц., град С., подадена от пълномощника му адвокат П. К., срещу определение от 19.02.2010 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлена молбата му за изменение на решение от 16.02.2009 г. по гр. д. №2098/2007 г. в частта за разноските. С решението от 16.02.2009 г. по гр. д. №2098/2007 г. на Софийския градски съд е отменено частично решение от 29.12.2006 г. по гр. д. №9563/2005 г. на Софийския районен съд и на З. Й. Ц. са присъдени допълнително сумите: 600.25 лв. - на основание чл.86 ЗЗД и 42 лв. – на основание чл.59, ал.1 ЗЗД с лихва за забава върху нея в размер на 7 лв. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІV г.о. констатира следното: Определението на въззивния съд, с което е е изменено решение в частта за разноските по реда на чл.192, ал.4 ГПК/отм./ не подлежи на касационно обжалване. Съобразно разпоредбата на чл.248, ал.3 ГПК това определение може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Това е така, защото с него е разрешен спор между страните относно правото на деловодни разноски със силата на пресъдено нещо, поради което допустимостта на касационното обжалване е в зависимост от възможността за касационно обжалване на решението, с което не са присъдени разноските. Правото на деловодни разноски не е самостоятелно, тъй като съществува и може да се упражни само доколкото се е осъществило исково производство за защита на материално гражданско право. То е обусловено от начина, по който се е развило исковото производство. След като в случая въззивното решение е по дело с обжалваем интерес до 1000 лв. и съобразно разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК не подлежи на касационен контрол, то на такъв не подлежи и определението за изменение на решението в частта за разноските. Частната жалба следва да се остави без разглеждане поради недопустимост на касационния контрол. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.