Определение № 884 от 20.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1500/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на В. А. А. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Т. П., против въззивното решение № 1133 от 14 юли 2011 г., постановено по в.гр.д. № 1614 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г., с което е отменено решение № 1067 от 28 март 2011 г., постановено по гр.д. № 10278 по описа на районния съд в гр. Пловдив за 2010 г. и вместо него са отхвърлени предявените от А. искове против [фирма] за признаване на незаконно и отмяната на уволнението на А., за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност и за заплащане на 10448,76 лева обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение. В жалбата се сочи, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, защото решението за съкращаване на 30 души от персонала трябва да се вземе от общото събрание на дружеството; новото щатно разписание е утвърдено на 20 май 2010 г., а ищецът е уволнен на 3 май 2010 г. и не е било налице реално съкращаване на щата за заеманата от него длъжност към момента на уволнението; неправилно е прието, че подбор не е бил нужен, тъй като търговският отдел на дружеството има офиси в осем окръжни града и в тях работят общо 13 служителя на същата длъжност като ищеца, от които четирима са в П. в четирите различни дивизии; решението за съкращаване в щата е антидатирано – подпечатано е с печат на правноорганизационна форма на дружеството, несъществувала към момента на вземане на решението; районният съд е обсъдил само първите две основания за отмяна на заповедта за уволнение, като ги е счел за основателни и не е обсъдил останалите, но въпреки изричното позоваване във въззивната жалба, въззивният съд е обсъдил първите две основания, бегло е коментирал въпроса с уволнението преди влизането в сила на новия щат и не се е произнесъл по последното основание. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по следните въпроси: законосъобразно ли е уволнението на служител поради съкращаване в щата на дружеството, извършено преди утвърждаването и влизането в сила на новото щатно разписание – в противоречие с решение на ВКС по отменения ГПК и с влязло в сила решение на въззивен съд; задължителен ли е подборът между сходни длъжности при прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване в щата, в най-малкото структурно обособено звено на дружеството и може ли едностранно работодателят да промени мястото на работа, за да проведе подбора – в противоречие с решение на ВКС по ГПК от 2007 г. Ответникът [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Н. К., чрез процесуалния си представител юрисконсулт В. М., в отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. С решението си въззивният съд приема, че няма разпоредба в ТЗ, която да предвижда решението за съкращаване в щата да се взема от общото събрание – този въпрос е въпрос на преценка за целесъобразно и ефективно осъществяване на дейността на предприятието, а тя се прави от управителя на дружеството; в дружествения договор е прието, че на управителя е възложено оперативното ръководство, без предвидени ограничения; безспорно подбор не е бил извършен, но е била налице само една щатна бройка за [населено място] и подбор не е бил необходим; подборът следва да се извършва в рамките на структурното звено от предприятието в дадено населено място, засегнато от намаляване на обема на работа или съкращаване в щата или закриване на дейността; видно от новото щатно разписание на дружеството, в сила от 20 май 2010 г., след съкращаването действително не е налице щатна бройка за длъжността на касатора в [населено място] и съкращението е реално. К. съд намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно разглеждане по първия поставен от касатора въпрос - законосъобразно ли е уволнението на служител поради съкращаване в щата на дружеството, извършено преди утвърждаването и влизането в сила на новото щатно разписание. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие със задължителната съдебна практика – решение № 232 по гр.д. № 871 за 2010 г., ІV г.о. По втория поставен правен въпрос касационният съд приема, че не е налице основание за допускане на касационното обжалване. С този си въпрос касаторът е преповторил поставения въпрос в решение № 502 по гр.д. № 2527 за 2008 г., ІV г.о., което обаче има предвид различна фактическа обстановка – работодателят е имал задължение да извърши подбор между всички служители с еднаква или подобна длъжност, работещи в съответното звено, което в разгледания случай длъжността е единствена за съответното звено. За касационното обжалване касаторът не дължи държавна такса на основание чл. 359 КТ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение