Определение № 1060 от 30.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 509/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на К. Джерманова, против Определение № 9011/18.10.2023 г., постановено по административно дело № 9151/2023 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Решение на комисията по чл. 210 ЗУТ, назначена със Заповед № РНИ22-РД09-54/02.03.2022 г. на Кмета на Район „Нови Искър“ – Столична община, взето по Протокол № 3/02.03.2022 г., в частта, с която е определена стойността на паричното обезщетение за сервитут върху имот с идентификатор 48393.5008.25, находящ се в землището на [населено място], район „Нови Искър“, и е прекратено съдебното производство по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебното определение, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за разрешаване на спора по същество. От ответната страна, Кмет на Район „Нови Искър“ – Столична община, не е постъпило становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Няма спор по делото, че процесният акт е съобщен на К. Джерманова на 09.08.2023 г., тоест законоустановения срок по чл. 215, ал. 4 ЗУТ за обжалването му е бил до 23.08.2023 г. включително, който е работен ден. За да прекрати производството по делото първостепенният съд е приел жалбата за просрочена, като подадена на 14.09.2023 г. – датата, на която е поставен входящ номер от деловодството на Район „Нови Искър“. Пред настоящия съд, както и в кориците на първоинстанционното дело се съдържат документи, които опровергават този извод на съда. На л. 74 от делото се съдържа оригиналният пощенски плик, с който жалбата е била изпратена по пощата чрез Столична община, Район „Нови Искър“ до Административен съд – София град, върху който е отразено пощенско клеймо на изпращане с дата 22.08.2023 г. Освен това, към частната жалба е приложен касов бон от същата дата, удостоверяващ фактът на изпращане на жалбата, в който е отразен същият бар код, който е нанесен и върху пощенския плик, а именно RPS100004FUXD5. След анализ на посочените по-горе документи и установените чрез тях факти се налага изводът, че жалбата на К. Джерманова против решението по чл. 210 ЗУТ, е била подадена по пощата на 22.08.2023 г., тоест в преклузивния 14 – дневен срок, считано от получаването му, следователно не е била просрочена. Приложима е разпоредбата на чл. 62, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, съгласно която срокът не се смята за пропуснат, когато изпращането на жалбата е станало по пощата, както е в процесния случай. Воден от горните мотиви, съдебното определение следва да бъде отменено, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата, поради което Върховният административен съд, състав на Второ отделение