Определение № 479 от 10.08.2009 г. на ВКС по т. д. № 452/2009 г.

ВКСII търговско отделение10.08.2009reporting judge Емилия Василева

Ruling

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 205 от 08.05.2009г. по в. ч. гр. д. № 397/2009г. на Великотърновски окръжен съд. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Grounds

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на П. Ц. П. и В. Й. Т., двамата от гр. В. срещу определение № 205 от 08.05.2009г. по в. ч. гр. д. № 397/2009г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено разпореждането от 14.11.2008г. по ч. гр. д. № 2556/2008г. на Великотърновски районен съд за издаване на заповед за изпълнение в полза на „Б” Е., гр. С. срещу К. Й. И. като Е. „К”, П. Ц. П. и В. Й. Т., последните двама като поръчители за сумата 22 925,22 лв., от които 19 524 лв. - главница и 3 401,22 лв. – лихва от 25.09.2007г. до 04.11.2008г., както и законната лихва от 05.11.2008г. до изплащане на вземането, сумата 485,50 лв. – държавна такса и 399,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и е постановено незабавно изпълнение на заповедта. Частните жалбоподатели поддържат, че определението е незаконосъобразно и неправилно съдът не е проверил налице ли е предсрочна изискуемост на вземането и от коя дата. Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 от ГПК – съдът се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Частните жалбоподатели молят определението да бъде отменено. Ответникът „Б” Е., гр. С. не изразява становище по частната касационна жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като обсъди инвокираните доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди разпореждането на Великотърновски районен съд, въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е съобразил всички изисквания на закона, а именно че представеният със заявлението документ извлечение от счетоводните книги на банката – кредитор е редовен от външна страна съгласно изискването на чл. 418, ал. 2 ГПК и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Изложил е съображения, че в извлечението са посочени всички данни за вземането – от какво произтича, съдлъжници, поръчители, датата на изискуемост на кредита, сумите, дните на забава. Според въззивния съд в производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение не се извършва проверка на други данни, напр. от какво произтича предсрочната изискуемост, коя клауза от договора е нарушена, за да възникне тази предсрочна изискуемост и др. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за спора, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване се извършва на базата на посочените в частната касационна жалба и изложението към нея доводи. В случая значимите за спора правни въпроси са: следва ли съдът да провери кога е настъпил падежът и дали вземането е предсрочно изискуемо. По отношение на тези въпроси не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разпоредбата визира влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен или процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС. Цитираните и приложени от частните жалбоподатели определения не установяват противоречива практика на съдилищата по посочените въпроси. В тях съдилищата са извършвали проверка на представените документи /извлечение от сметка и договори за кредит/ като основания за издаване на изпълнителен лист по чл. 237,, б. „в” ГПК /отм./ и на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 2 ГПК с оглед редовността им от външна страна. Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото, а развитие на правото ще бъде налице, когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, на непълни и неясни правни норми с цел еднаквото им и безпротиворечиво прилагане от съдилищата или когато съдилищата изоставят едно тълкуване на закона, за да възприемат друго, какъвто не е настоящият случай. По отношение на разпоредбата на чл. 417, т. 2 ГПК приложима е практиката, създадена по чл. 237, б. „в” ГПК /отм./, съгласно която, за да бъде издаден изпълнителен лист въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги, установяващи вземания на държавните учреждения, общините и банките, е необходимо документът или извлечението от счетоводните книги да бъдат редовни от външна страна. Съдът не извършва проверка по същество дали действително отразените в посочените документи вземания са дължими, дали има извършени плащания или не, дали обективно са настъпили предпоставките за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Достатъчно е от външна страна да е удостоверено настъпването на тези обстоятелства, което в случая е извършено с приложеното към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК извлечение от счетоводни книги за сметка № 1* по договор за кредит от 03.09.2007г., издадено на 05.11.2008г., както и представените с частната жалба договор за кредит от 03.09.2007г. и писма – уведомления за предсрочната изискуемост на кредита до кредитополучателя и поръчителите с приложени известия /обратни разписки/. Въз основа на изложените съображения съдебният състав приема, че не са налице сочените в частната касационна жалба и изложението към нея основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение

Cited provisions

11