Определение № 952 от 29.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1520/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура [населено място] срещу решение от 28.07.2010 год.,, постановено по гр.д. № 3122/2009 год. на САС, ГК, 7-ми състав, с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, ГК, І г.о.,1-ви състав, в частта в която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Р. Г. С. от [населено място] сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претъпени неимуществени вреди, заедно със законната лихва считано от 26.04.2007 год. до окончателното й изплащане. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът застъпва становище, че размерът на претърпените неимуществени вреди е необосновано завишен и не съответства като еквивалент на действително претърпените ищеца вреди. Иска се решението да бъде отменено частично като размера на определеното обезщетение за претърпени от ищеца Р. Г. С. неимуществени вреди бъде съобразен с действителни претърпените такива и принципа на справедливост по чл. 52ЗЗД. С касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване съгл. чл.284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация Р. Г. С. от [населено място] не взема становище по допустимостта на касационното обжалване. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Налице са и допълнителните изисквания на закона за допустимост на касационното обжалване по формулирания от касатора правен въпрос: „При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице как се прилага обществения критерий за справедливост по см. на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ”. По този въпрос въвзивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. ІІ ППВС № 4/23.12.1968 год., както и в редица решения постановени при условията на чл. 290 ГПК, които имат задължителен характер / Р. № 337/ 22.06.2010 по гр.д. № 1381/2009 на ІV г.о. на ВКС, Р от 26.05.2010 г. по гр.д. № 1273/2009 год.ІІІ г.о на ВКС, Р № №532/ 24.06.2010 г. по гр.д. №1650/2009 год. на ВКС, ІІІ г.о., Р №149/02.05.2011 год. по гр.д. №574/2010 год./ С оглед на това, касационното обжалване следва да се допусне на осн. чл.280,ал.1,т.1 ГПК. Не е налице визираното в изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК основание по чл. 280,ал.1,т.2 ГПК, доколкото представените по делото решения са постановени при различна фактическа обстановка. Поради това определянето на различни размери на присъденото обезщетение не обосновава противоречива съдебна практика. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.