Определение № 141 от 11.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 209/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл.351, ал.6 НПК по частна жалба от подсъдимия М. М. С. срещу разпореждане №72 от 24.02.2026 г. на съдия- докладчик, с което е върната подадената касационна жалба срещу присъда №3 от 12.01.2026 г., постановена по ВНОХД №636/2025 г. по описа на Окръжен съд - Перник. С частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, тъй като указанията дадени с предходно разпореждане №14 от 16.01.2026 г., са били изпълнени и в законовия срок е внесена нова касационна жалба, с която е коригирана оставената без движение. С жалбата се твърди, че разпореждането за връщане на касационната жалба не е връчено на подсъдимия, а единствено му е изпратено съобщение за това, което е и основание да се приеме, че са нарушени правата му. Моли касационния съд да приеме, че касационната жалба е редовна и да постанови, акт, с който да признае, че подсъдимият има право на касационно обжалване. Настоящото производство се е развило след като с присъда №32, постановена по НОХД №1068/2024 г. по описа на РС - Перник подсъдимият С. е бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК. С въззивна присъда, постановено по ВНОХД №636/2025 г. г. по описа на ОС - присъдата на първоинстанционния съд е изцяло отменена, като подсъдимият е признат за виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.325, ал.2, във вр. с ал.1 НК и му е наложено наказание две години и шест месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е било отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. С въззивната присъда на основание чл.59, ал.1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от 09.08. до 04.10.2024 г. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати и разноски по водене на делото- общо в размер на 4 639 евро. Срещу въззивната присъда е постъпила касационна жалба от подсъдимия М., в която се изразява общо недоволство от постановения съдебен акт. В жалбата се изисква възможност тя да бъде допълнена след като бъдат изготвени мотивите към присъдата. В касационната жалба са отразени изключително груби изрази и псувни по отношение на членовете на въззивния състав разгледал делото и постановил въззивната присъда и по отношение на представителя на държавното обвинение, който е участвал по него. С разпореждане №14 от 16.01.2026 г. съдията- докладчик по делото е преценил депозираната касационна жалба за нередовна, тъй като в нея се съдържат обидни квалификации и нецензурни изрази, които далеч надхвърлят допустимите етични норми. На основание чл.351, ал.5 тя е оставена без движение, като е определен седмодневен срок за отстраняване на констатираните недостатъци. За съдържанието на разпореждането подсъдимият е бил уведомен лично на 16.02.2026 г. По делото е постъпила на 19.02.2026 г. нова касационна жалба. В жалбата подсъдимият отново е изразил недоволство от постановената въззивна присъда. Посочил е, че тя почива единствено на показанията на свидетеля С., които според жалбоподателя не доказват неговото авторство. Твърди, че първостепенният съд е нарушил грубо правата на подсъдимия, като не му е дал възможност да се запознае с всички доказателства и по този начин е бил лишен от възможност за защита. Оспорва и мотивите на постановения първоинстанционен съдебен акт, като твърди, че в качеството си на свидетел е станал жертва на произвол от страна на прокуратурата. С касационната жалба се твърди, че постановената въззивна осъдителна присъда е без мотиви, което прави невъзможно обжалването й и представлява грубо нарушение на правата на подсъдимия. Оспорва се и съдържанието й, като се твърди, че то противоречи на практиката на ЕКПЧ (посочва се делото „Здравко Станев срещу България 2“). Отново се изразява недоволство от изводите на въззивния съд, че обвинението е доказано, като се поддържа, че престъпление не е извършено, авторството на подсъдимия не е доказано и липсват квалифициращите обстоятелства. В тази връзка моли да бъде отчетено и това, че становището на прокурора в хода на въззивното производство е било точно в този смисъл. С касационната жалба се оспорва и размера на отмереното наказание, като се твърди, че то е над поисканото от държавното обвинение в хода на първоинстанционната производство. В заключителната част на касационната жалба се настоява делото да бъде обявено за политическо и присъдата на Окръжен съд - Перник да бъде отменена като незаконна. Подадената касационна жалба съдържа множество обидни и нецензурни изрази, отразяващи отношението на подсъдимия към всички съдии, разгледали делото и част от представителите на държавното обвинение. Отразено е неуважението на жалбоподателя към членовете на въззивния съдебен състав и е изразено съмнение за това, че са подкупни. С атакуваното разпореждане №72 от 24.02.2026 г. съдията- докладчик по делото е преценил, че касационната жалба може да бъде разглеждана единствено като изложение за отстраняване на недостатъците на подадената първа жалба, но доколкото също съдържа обидни и нецензурни изрази не е изпълнила предназначението си и указанията, дадени с предходното разпореждане не са изпълнени. Въз основа на тези изводи и на основание чл.351, ал.5, т.1 НПК касационната жалба е върната. Върховният касационен съд прецени, че частната жалба е подадена в срок и е допустима. Същата е основателна. Независимо от отразеното в касационната жалба, че се атакува единствено съобщението за връщането й съдът прие, че по реда на касационния контрол следва да бъде проверено разпореждането по чл.351, ал.5 НПК. Процесуалното развитие на настоящото производство, предвид разпоредбата на чл.346, т.2 НПК, дава възможност постановената въззивна присъда да бъде проверена от касационнен съд. Няма спор, че същата е обжалвана от подсъдимия, като той- в срока по чл.319, ал.1 НПК е изразил недоволство от постановяването й и е отправил искане тя да бъде отменена. Съдържанието на първата подадена касационна жалба категорично не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 НПК, защото в нея не са били посочени конкретните оплаквания, касационните основания и данните които ги подкрепят. Тази касационна жалба правилно е била оставена без движение по реда на чл.351, ал.5, т.1 НПК, но не са били посочени вярно допуснатите нередовности. Съдията- докладчик погрешно е приел, че в настоящото производство е възможно по аналогия на правото да се приложи разпоредбата на чл.100а ГПК, като е преценил, че съдържащите с в първоначалната касационна жалба нецензурни изрази и обиди са основание жалбата да бъде приета за нередовна. Според този касационнен състав включването в жалбата на тези изрази не може да бъде основание жалбоподателят да бъде лишен от право на жалба, което следва пряко от закона. На следващо място е невъзможно приложението в наказателното производство на нормата на чл.100а ГПК. Наред с това разпоредбата на чл.46, ал.2 ЗНА е неприложима, тъй като не съществува правен принцип, който може да бъде приложен, съобразно правилата за приложение на аналогия на правото, който да е относим към естеството на употребените изрази в процесуален документ или начина на формулиране на отправените искания в жалба срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. В дадения с първото разпореждане срок за отстраняване на нередовностите на депозираната жалба подсъдимият е подал нова, която според касационния съд съответства на изискванията на чл. 351, ал.1 НПК. От съдържанието й може да бъде направен извод, че с нея са отправени оплаквания, които могат да бъдат отнесени към всички касационни основания. Отразено е недоволство от постановената въззивна присъда, както и има твърдения за неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобрен анализ на доказателствата. Отправено е и оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание. Това е и причина същата да бъде преценена като редовна да бъде основание за касационна проверка на атакувания съдебен акт. Вярно е, че и в подадената втора касационна жалба се съдържат нецензурни изрази, налични са обидни квалификации по отношение на институции и техни представители, но те не следват да бъдат отчитани при преценка за допустимостта на жалбата. Употребата им с нищо не допринася за убедителността на тезата на жалбоподателя и не подлежат на обсъждане в наказателното производство. Те не могат да бъдат единствено основание той да бъде лишен от гарантираното му от процесуалния закон право на жалба. Следва да се подчертае, че за жалбоподателя не съществува възможност да обижда членовете на съдебния състав или прокурорите и това негово поведение може да бъде основание за носене на наказателна отговорност, ако е осъществен състав на престъпление, но не и да бъде лишен от право на касационна жалба. Така мотивиран, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение