Определение № 226 от 10.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11394/2023 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията. Образувано е по частна жалба на Г. Господинов от гр. Враца, чрез процесуалния му представител адв. Янчев, против определение № 585 от 11.10.2023г. по адм. дело № 525/2023г. на Административен съд – гр. Враца, с което е оставена без разглеждане жалбата/искането му по чл. 256 АПК срещу бездействие на Общинската администрация и Кмета на Община Враца да се произнесе по молби вх. № 94000 – 12374 от 14.09.2022г. и вх. № 9400 – 0 – 2344 от 20.02.2023г. с правно основание чл. 192, ал. 2 ЗУТ и с което определение е прекратено производството по делото. В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение, като постановено в противоречие със закона. Излагат се съображения, че няма как да се достигне до издаване на краен индивидуален административен акт без да се развие административно производство, като съответно бездействието на община Враца и кмета по подадените молби е във връзка с неизпълнение на задълженията по чл. 26, чл. 35 и 36 АПК, съответно непредприемането и на никакви фактически действия по реда и при условията на специалния закон – ЗУТ предвид нормата на чл. 192 от него. Иска оспореното определение да бъде отменено. Ответникът Кметът на Община Враца не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – гр. Враца е приел, че жалбата на Г. Господинов срещу бездействие на кмета на Община Враца и общинската администрация по молби вх. № 94000 – 12374 от 14.09.2022г. и вх. № 9400 – 0 – 2344 от 20.02.2023г. на основание чл. 256 АПК е недопустима, тъй като в случая не се касае за задължение за извършване на фактическо действие от страна на кмета и общинската администрация, които не са извършени, а се касае за постановяване на правно волеизявление, а именно издаване на заповед за право на преминаване по чл. 192 ЗУТ. Посочил е, че разпоредбата на чл. 256 АПК касае фактическо бездействие на административния орган, като непроизнасянето на административния орган по депозираните молби не представлява фактическо бездействие, а отказ за издаването на административен акт. Поради това е приел, че искането е недопустимо на основание чл. 159 т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Правилен е извода на АС – гр. Враца за недопустимост на оспорването. По искането на частния жалбоподател за издаване на заповед по чл. 192 ЗУТ ответникът кметът на община Враца не дължи извършването на фактически действия, както правилно е приел и първоинстанционния съд. Правилно съдът е достигнал до извод, че издаването на заповед по чл. 192 ЗУТ представлява правно волеизявление на административния орган, а не представлява фактическо действие. Неоснователно е и възражението, че необразуването на административно производство, неуведомяването на заинтересовани страни по чл. 26 АПК, неизясняването на факти и обстоятелства и събирането на доказателства от административния орган по чл. 35 и чл. 36 АПК представляват фактически бездействия. Това е така, тъй като това са волеизявления, действия или бездействия, които са част от производството по издаване на индивидуален административен акт, т.е. част от правните действия и волеизявления по издаване на индивидуален административен акт, а не представляват фактически действия на административния орган. А хипотезата на бездействие е налице само в случаите, в които задължението на органа, произтича пряко от нормативен акт или дължи извършването на фактическо действие, а не правно действие, което е длъжен да извърши по силата на закона, което в случая не е налице. Поради изложеното е правилен извода на АС – гр. Враца, че не е налице годен предмет на обжалване по реда на чл. 256 АПК и за недопустимост на оспорването, поради което в съответствие със закона е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение