Определение № 128 от 02.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1122/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. Б. и В. И. Б., чрез адв. С., срещу решение № 359/17.03.2010 год. по в. гр.д. № 1189/2009 год. на Апелативен съд[населено място], с което след като е отменено решението на С. окръжен съд по гр.д. № 157/2007 год. е постановено ново решение ,с което са отхвърлени предявените от В. И. Б. и С. В. Б. и двамата от[населено място] против А. Ж. Д. от[населено място], Смолянска обл. искове за заплащане на сумата 2 706,36 лв., претендирана като обезщетение за причинените имуществени вреди на собствения им лек автомобил „Х. А.” с рег. № 52 69 МА в резултат на претърпяно – пътно- транспортно произшествие на 14.09.2007 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.09.2007 год. до окончателното и изплащане като са осъдени да заплатят разноски в размер на 252,62 лв. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Иска се решението да бъде обезсилено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав или да се постанови друго решение, с което да се потвърди решението на първата инстанция. Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] ,[населено място] - трето лице помагач оспорва касационната жалба по същество в писмен отговор по делото. Ответникът А. Ж. Д. не взема становище както по допустимостта ,така и досежно основателността на подадената касационна жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. На първо място жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото. В случая това изискване на закона не е изпълнено. В представеното изложение касаторите са посочили следните въпроси: относно „дължимото поведение на съда преди постановяване на решението, в частност изпълнение на указанията на съда по доказателствата и страните в производството, които / според касатора/ по делото са изцяло нарушени”, както и относно „задължението съдът да не изненадва страните едва със съдебния акт”. Касаторите считат, че по горните въпроси е нарушена задължителната съдебна практика като в тази връзка се позовават на Р № 1716/23.11.2001 год., по гр.д. № 181/2001 год., ІV г.о., Р № 1905/01.02.2002 год. по гр.д. № 1596/2001 год. на ВКС, ІV г.о., представени по делото. Цитираните въпроси нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл. 280,ал.1 ГПК. Същите са формулирани изключително неясно и общо, поради което не могат да бъдат уточнени или конкретизирани от съда с оглед даденото му правомощие с ТР №1/2009 год. на ОСГТК. В резултат - не може да се извърши преценка дали са били предмет на разглеждане от въззивният съд или представляват процесуални действия на съда и страните, които са обусловили изхода на делото и доколко тяхното разрешение се явява в противоречие с представените по делото решения на ВКС. Формулирането на правен въпрос по см. на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК е общата и основна предпоставка, с която законът свързва достъпът до касационно обжалване, поради което неизпълнението на това изискване е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато Предвид изложеното, ВКС, състав на 3-то г.о.