Определение № 50257 от 15.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1541/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. С определение № 189 от 16.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 102/2021 г. на Благоевградския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на А. С. П. срещу определение № 9644 от 09.12.2020 г. по гр. д. № 611/2020 г. на РС Петрич, с което е оставен без разглеждане отрицателният установителен иск на А. С. П. срещу А. Й. У., че ответникът не е собственик на ПИ с идентификатор ............по КККР на [населено място] в частта, представляваща разлика над заявените от ищеца права върху имота от 1/16 ид. част до пълния обем на правото на собственост, т.е. за останалите 15/16 ид. части от имота, и е прекратено производството по делото в тази част. Въззивният съд се е позовал на т.1 на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и решение № 35 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 1845/2018 г. на ВКС, I-во г.о., като е приел, че ищецът няма правен интерес от отрицателен установителен иск по отношение на 15/16 ид. части от процесния имот, тъй като твърди да притежава само 1/16 от имота и само за тази идеална част има интерес да отрече правото на собственост на ответника. Посочено е, че в тълкувателното решение е дадено широко разбиране на обхвата на доказване на правния интерес, включващ не само твърдения и доказване на защитимо материално право, но и на фактическо състояние, което обосновава защитата, с оглед на произтичащи от него правни възможности. Правният интерес от разрешаване на възникналия спор обаче винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера. По настоящото дело ищецът не твърди собственически права върху целия спорен имот, а само за 1/16 ид. част от него, както и не се позовава на конкретно фактическо състояние или конкретна възможност за придобиване на права, ако отрече правата на ответника. Когато ищецът по един отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот претендира да е титуляр само на конкретна идеална част от него и не се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника, легитимният му интерес от иска се простира до размера на идеалната част. Липсва надлежно мотивиран правен интерес от иска по отношение на останалите 15/16 ид. части от имота. Правният интерес не произтича и от възможността на ищеца като съсобственик да се ползва от цялата вещ, тъй като тази възможност произтича от разпоредбата на чл.31, ал.1 ЗС и не зависи от обстоятелството кой е другият носител на правото на собственост. Частна касационна жалба срещу определението на въззивния съд е подадена от А. С. П.. Жалбоподателят счита, че определението е незаконосъобразно. Счита, че правният му интерес произтича от чл.31, ал.1 ЗС, според който всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ. В случая възможността на съсобственика да отрече правата на третото лице е поставена в зависимост от намерението му спрямо другите участници в съсобствеността – ако той е завладял, т.е. променил е намерението си спрямо тях и брани фактическото състояние /владение/ за техните части, би могъл да предяви отрицателен установителен иск срещу трето лице. Счита също, че на един съсобственик не би могло да е безразлично кои са останалите съсобственици. Когато съсобственик ползва цялата вещ, без противопоставянето на останалите съсобственици и без намерение да свои тяхната част, той се явява държател на тази част и това е фактическо състояние, което обуславя правен интерес от отрицателния установителен иск. В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса налице ли е правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск от един съсобственик срещу трето лице за цялата вещ. Жалбоподателят счита, че по този въпрос въззивното решение противоречи на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът в производството А. Й. У. оспорва жалбата. С определение № 60087 от 22.06.2021 г. по настоящото дело е предложено на ОСГК на ВКС да постанови тълкувателно решение по въпроса може ли съсобственик да предяви отрицателен установителен иск за собственост на идеални части от имота, надхвърлящи собствената му идеална част. Със същото определение производството по делото е спряно до постановяване на тълкувателно решение. С Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС е отклонено предложението за постановяване на тълкувателно решение по поставения въпрос. При това положение производството по делото следва да бъде възобновено. Частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване определение на въззивен съд, с което се потвърждава преграждащо определение на първата инстанция. Поставеният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, но приетото от въззивния съд по него не противоречи на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и затова не е налице поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Както е прието в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 25.10.2022 г. по тълк. д. № 3/2021 г. на ОСГК на ВКС, хипотезата на предявен отрицателен установителен иск за собственост от лице, което претендира да е собственик не на целия имот, а само на посочена от него идеална част, попада в приложното поле на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Правен интерес за ищеца ще е налице, ако той твърди, че ответникът претендира и се легитимира пред трети лица за собственик на такава идеална част, която засяга неговата квота, т. е. оспорва му се самостоятелното право върху идеалната част; ищецът се позовава на фактическо състояние или на възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е също, че след като се касае за въведен от ищеца спор за права в собствеността на имот, надхвърлящи неговите идеални части, то при преценката за правния интерес, съобразно визираните в цитираното ТР предпоставки, следва да се имат предвид и правните последици на съдебното решение, с което евентуално се уважава или отхвърля така предявен отрицателен установителен иск и противопоставимостта му на неучаствали в процеса други съсобственици на имота. В настоящия случай в исковата молба се твърди, че ищецът А. С. П. е собственик по наследство на 1/16 ид. част от възстановена на наследниците на С. И. Б. нива от 4,749 кв. м. по плана за земеразделяне на [населено място], а ответникът А. Й. У. се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка № ..../2018 г. за целия имот. В случай, че производството по делото продължи и за останалите 15/16 от имота и искът бъде уважен, т.е. бъде признато по отношение на ищеца А. П., че ответникът А. У. не е собственик по давност на тези 15/16 ид. части от имота, това решение няма да може да бъде използвано в отношенията между останалите съсобственици на ищеца и А. У., тъй като те не са страни по това дело и силата на пресъдено нещо на решението няма да се отнася за тях. Напълно възможно е да възникне спор за собственост между тези лица и А. У., в който правата на У. да бъдат признати, т.е. да се приеме, че той е собственик на 15/16 ид. части от имота. Така ще се стигне до противоречиви решения, без възможност за отмяна по чл.303 ГПК поради разликата в страните по двете дела. Обратно, ако в настоящия процес искът за 15/16 ид. части от имота бъде отхвърлен и по този начин бъдат признати правата на А. У. върху тях, той няма да може да противопостави това решение на другите наследници на С. И. Б.. Следва да се има предвид и практиката на ВКС, според която предявяването на иск по чл. 108 ЗС от част от съсобствениците на недвижим имот срещу трето за съсобствеността лице не прекъсва придобивната давност и по отношение на идеалните части на останалите съсобственици, които не са предявили ревандикационния иск - решение № 119 от 8.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4819/2017 г., I г. о., решение № 705 от 29.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1744/2009 г., I г. о. Именно по тази причина е напълно възможно да се достигне до различен резултат по настоящото дело, ако то продължи за 15/16 ид. части от имота, и по едно друго евентуално дело за същите 15/16 ид. части, между останалите наследници на С. И. Б. и А. У., а такъв различен резултат не следва да се допуска. Предметът на настоящото дело следва да се ограничи в рамките на правния интерес, който е само за 1/16 ид. част от процесния имот. Спорът за останалите 15/16 ид. части, ако има такъв, е между останалите наследници на С. И. Б. и А. У.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,