Определение № 1698 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 1424/29.01.2025 г. на Л. М. Г., чрез адвокат Р. Р., и частна жалба вх. № 444/13.01.2025 г. на Т. Б. Б., чрез адвокат Т. Ц., срещу определение № 1442/19.12.2024 г. по гр. д. № 1048/2023 г. на Окръжен съд – Благоевград. С него са оставени без уважение молбите на страните за допълване и изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на решение № 521/07.11.2024 г. по в.гр.д. № 1048/2023 г. по описа на Окръжен съд - Благоевград в частта за разноските. В частната жалба на Л. Г. са изложени твърдения, че съдът не е присъдил разноски с оглед изцяло отхвърлената въззивна жалба на насрещната страна, като не се е произнесъл и по искането за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на адвокат В. Г. за процесуално представителство пред първоинстанционния съд. В частната жалба на Т. Б. се поддържа, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът в нарушение на разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК не е присъдил разноски на ответницата за отхвърлената част на въззивната жалба на насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частните жалби са подадени в срока по чл. 275 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което са процесуално допустими. С обжалваното определение e прието, че съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В случая ответницата Т. Б. е подала въззивна жалба, която е оставена без уважение, поради което сторените от нея разноски остават за нейна сметка. По отношение на молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК на Л. Г. съдът е посочил, че е присъдил исканите от страната разноски в пълен размер. Върховният касационен съд, състав на II г. о. намира, че обжалваното определение е неправилно. Отговорността за разноски в исковия граждански процес има обективен характер и е обусловена от изхода на спора по конкретното дело. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по разноските във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция като разпределя отговорността за разноски според правилата на чл. 78 ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а на ответника се присъждат разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска. Обжалваното определение е законосъобразно. Въззивният съд е присъдил разноски на ищеца за втората инстанция, както и за първата с оглед променения краен резултат. Присъдено е адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. при отчитане фактическата и правна сложност на делото. Неоснователно е и искането на Т. Б. за допълване на въззивното решение в частта за разноските. Нейната въззивна жалба е отхвърлена изцяло като неоснователна, а по въззивната жалба на ищеца срещу първоинстанционното решение, предявеният срещу нея иск е уважен за по-висок размер. При това положение и с оглед посоченото в договор за правна защита от 15.08.2023г., че адвокатското възнаграждение е общо за защита пред втората инстанция, разноски не следва да й се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.