Определение № 1809 от 11.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4354/2022 г.

Производството e по чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба с вх. № 2078 от 05.02.2024 г., подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество /с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество/, представлявана от пълномощника главен инспектор С. К., с която е поискано изменение в частта за разноските на определение № 30 от 04.01.2024 г., постановено по гр. дело № 4354/2022 г. на ВКС, III г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на решение № 1094 от 25.07.2022 г., постановено по в. гр. дeло № 3884/2021 г. на Софийски апелативен съд. Моли се определението да бъде изменено в частта за разноските, като присъденото в полза на ответниците по касационната жалба адвокатско възнаграждение бъде намалено поради прекомерност и определено съобразно извършените процесуални действия и с оглед решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 на СЕС. Ответниците по молбата М. М. А. и С. Г. Б. в общо становище, подадено чрез адв. А. Черногорски, излагат доводи за неоснователност на молбата. Поддържат, че заплатения адвокатски хонорар е справедлив и обоснован предвид сложността на делото, поради което присъдените разноски не следва да бъдат намалявани. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно изхода по делото на ответниците по касационната жалба са дължими направените от тях разноски съобразно своевременно направеното искане и представените доказателства за извършването им. Възражението за прекомерност може да бъде направено с молбата по чл. 248 ГПК, когато производството се е развило в закрито съдебно заседание при липса на предвидена в закона процедура за уведомяване на насрещната страна за заявена претенция за разноски. Съгласно разрешенията, дадени в т. 3 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, ВКС, основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При определяне на съотношението следва да бъде съобразено и задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда, който следва да направи собствена преценка с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. ВКС намира възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно, поради следните съображения: С представения към отговора на касационната жалба Договор за правна защита и съдействие № 79540 от 08.11.2022 г. е уговорено възнаграждение в размер на 7500 лв., заплатено в брой от М. М. А. и С. Г. Б., за процесуално представителство и защита по подадена от Комисията касационна жалба. Касационното производство пред ВКС се е развило само в първата си фаза по чл. 288 ГПК, приключила с постановяването в закрито заседание на обжалваното определение, с което не е допуснато касационно обжалване, поради което не е осъществявано процесуално представителство в открито съдебно заседание. Извършените от адвоката на ответниците процесуални действия се състоят в депозирането на общ писмен отговор от двамата ответници, в който са обсъдени формулираните от касатора въпроси. Следва да се вземе предвид и наличието на множество практика по подобни искове на същото основание, включително и със сходни въпроси, както и наличието на задължителна практика по тях, обективирана в ТР № 4 от 18.04.2023 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Посочените обстоятелства, обуславят по-ниската правна сложност на спора, пренесен пред касационната инстанция, която поначало се произнася единствено по правни, а не по фактически въпроси. Като ориентир при определяне на дължимото възнаграждение следва да бъде взет предвид и минимумът, изчислен съобразно нормата на чл. 9, ал. 3 от приложимата към датата на договора редакция на Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба без процесуално представителство. От гореизложеното следва, че молбата за изменение на решението в частта за разноските следва да бъде уважена. Предвид действително извършените процесуални действия по защита на интереса на ответниците, характера и фактическата и правна сложност на делото, размерът на присъдените на ответниците разноски следва да бъде намален на 3500 лв. Неоснователни са възраженията в подадения отговор на молбата по чл. 248 ГПК за липсата на процесуална легитимация на представителя на Комисията, подал молбата. Противно на твърденията на страната по делото се съдържа надлежно пълномощно, представено към касационната жалба, подадена от Комисията. Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение