Решение № 13380 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2020 г.

Решение № 13380 от 28.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1226/2020 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадените от К. Филева от [населено място] касационна жалба от против решение № 290/15.08.2019 г., постановено по административно дело № 235/2018 г. по описа на Административен съд – Смолян и частна жалба против определение № 662/11.10.2019 г., с което цитираното решение е допълнено в частта му за разноските. В касационната жалба се поддържат оплаквания, че по отношение на атакуваното решение са налице всички касационни основания по смисъла на чл. 209 от АПК- решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречи на материалния закон и е необосновано. Жалбоподателката счита, че съдът е направил неправилен извод за необжалваемост на атакуваното пред началника на РДНСК разрешение за строеж, както и че направеният извод не кореспондира с взетото от съда решение за отхвърляне на жалбата. Поради това моли съда да отмени атакуваното решение и да се произнесе по съществото на спора като отмени заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.07.2018 г. и прогласи нищожността на разрешение за строеж № 430/30.11.1989 г., издадено от председателя на комисия ТСУ при ОбНС-Смолян. Претендира и присъждането на направените деловодни разноски. С частната жалба са предявени оплаквания, че определението за допълване на решението е постановено в противоречие с материалния закон и при направения от съда извод за недопустимост на жалбата срещу разрешението за строеж разноски на ответника и заинтересованите страни не е следвало да се присъждат. Поради това моли за отмяната и на атакуваното определение. Ответната страна – началникът на РДНСК- град Смолян счита жалбите за неоснователни. В депозирания отговор по касационната жалба сочи, че не са налице основания, водещи до нищожността на разрешението за строеж. Поради това намира решението на административния съд за правилно и законосъобразно и моли то да бъде оставено в сила. В депозирания от него отговор на частната жалба се сочи, че определението за допълване на решението в частта му за разноските е правилно и моли за оставянето му в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът- главен архитект на община Смолян не заявява становище по жалбите. Ответниците Д. Черварова и З. Величкова считат, че жалбата на К. Филева срещу разрешението за строеж е недопустима и като такава не е следвало да бъде разглеждана. Претендират присъждането на направените по делото разноски. Ответниците Д. Анилов, действащ лично за себе си и като законен представител на Е. Анилов, К. Калинов, Л. Гоговска, М. Гоговска, С. Илкова; Т. Дичева и Ш. Николова не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на подадените касационна и частна жалби. Върховният административен съд, след като прецени наведените в жалбите оплаквания и становищата на ответниците, констатира следното: Както касационната, така и частната жалба са процесуално допустими. Те са подадени срещу подлежащи на касационна проверка актове, в законоустановения срок и от лице, за което постановените решение и определение са неблагоприятни. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни. Административен съд-Смолян е сезиран с жалба против заповед № ДК-10-ЮЦР-25/12.07.2018 г. на началника на РДНСК- Южен централен район- Пловдив, с която е оставено в сила разрешение за строеж № 430/30.11.1989 г., издадено от председателя на комисия ТСУ при ОбНС-Смолян. Административното производство е образувано по жалба на К. Филева, подадена на 28.05.2018 г., с която се претендира прогласяването на нищожността на разрешение за строеж № 430/30.11.1989 г., с което на Н. Николов се разрешава да извърши строителство на пристройка към жилищната сграда, находяща се в парцел І-149 от кв. 14 съгласно одобрения архитектурен проект, конструктивни планове и дадена строителна линия. Административният орган приема за допустима жалбата, тъй като тя е подадена от заинтересовано лице, което към момента на подаване на жалбата е собственик на 164/382 кв. м от застроен и незастроен поземлен имот с идентификатор 49014.501.134, съвпадащ с описания по-горе парцел І-149 в кв. 14. Приема, че съобразно чл. 230а, ал. 2 от ППЗТСУ ; право да оспорват разрешението за строеж имат лицата с ограничени вещни права в парцела (имота), за който се предвижда застрояването. При липсата на данни за съобщаване на разрешението за строеж по реда на чл. 235, ал. 1 от ППЗТСУ на заинтересованите собственици приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Поради това е разгледал жалбата по същество и е оставил в сила атакуваното разрешение за строеж. Съдът излага мотиви, че този извод на административния орган е незаконосъобразен. Посочва, че според действащата към момента на издаването на разрешението за строеж правна уредба, то не е подлежало на обжалване. Поради това прави извода, че след като към момента на издаване на разрешението за строеж за праводателите на жалбоподателката К. Филева не е съществувала възможност да обжалват разрешението за строеж, то и към момента на подаване на жалбата пред административния орган за нея не е бил налице правен интерес от оспорването на разрешението. При достигнатите правни изводи съдът приема, че жалбата следва да се отхвърли като неоснователна с оглед забраната за влошаване на положението на жалбоподателя. Решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд по отношение на недопустимостта на развилото се пред административния орган производство. Процесното разрешение за строеж е издадено на 30.11.1989 г. при действието на ЗТСУ в редакцията му от ДВ, бр. 14/19.02.1988 г. и ППЗТСУ в редакцията му от ДВ бр. 53 от 10.07.1987 г. Чл. 138, ал. 1 от ЗТСУ в относимата редакция очертава кръга на индивидуалните административни актове по закона, които подлежат на обжалване пред окръжния съд. Точка 5 на нормата предвижда, че на обжалване подлежи отказът да се издаде разрешение за строеж по одобрен проект. Чл. 295, ал. 1, т. 2 от ППЗТСУ предвижда, че само отказите за издаване на разрешение за строеж могат да се обжалват от прокурора и от заинтересуваните собственици. Ето защо следва да се приеме, че към този момент издадените разрешения за строеж не са подлежали на съдебен контрол. Неправилно административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 230а, ал. 2 от ППЗТСУ, която е приета през 1998 г. и към момента на постановяване на процесното разрешение за строеж не е била част от действащото право. Въпреки направения от административния орган неправилен извод относно обжалваемостта, с оставянето на разрешението за строеж в сила, като краен резултат заповедта се явява правилна и законосъобразна. Поради това и решението на съда, с което оспорването е отхвърлено, се явява постановено в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Определението, с което обжалваното решение е допълнено в частта му за разноските, също е правилно и законосъобразно. Съобразно правилото на чл. 143, ал. 3 от АПК страните, за които актът е благоприятен, имат право на разноски при отхвърляне на оспорването. На основание чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 144 от АПК право на разноски има и административният орган в случаите, в които е бил защитаван от юрисконсулт. Поради това обжалваното определение също следва да бъде оставено в сила. Претенцията на първия ответник по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателна. Съобразявайки разпоредбите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП съдът прие, че в полза на първия ответник следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Претенцията на ответниците З. Величкова и Д. Черварова за присъждане на разноски е основателна предвид изхода на спора. Извършването на такива се доказва само от З. Величкова- съобразно представените адвокатско пълномощно и договор за правна помощ, тя е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.