Решение № 417 от 16.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7290/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Околна среда" 2014-2020 г. (ОПОС), чрез процесуален представител, срещу Решение 470 от 11.12.2023 г. по адм. дело 463/2023 г. на Административен съд Добрич, в частта, с която е отменено Решение N-141/18.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта, с която на Община Шабла е определена финансова корекция в размер на 38 616,67 лв., както и в частта, в която на Общината е определена финансова корекция за горницата над 10 до 25 % от допустимите разходи по Договор Д-126/31.08.2021 г. с Общинска фондация Карон Лимен, за две нередности, съответно за нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), както и на чл. 8, ал. 4 от Правилника за приложение на ЗОП и чл. 33, § 1, б. а) от Регламент (ЕС, Евратом) 2018/1046 на Европейския парламент и на Съвета от 18 юли 2018 година за финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза, за изменение на регламенти (ЕС) 1296/2013, (ЕС) 1301/2013, (ЕС) 1303/2013, (ЕС) 1304/2013, (ЕС) 1309/2013, (ЕС) 1316/2013, (ЕС) 223/2014 и (ЕС) 283/2014 и на Решение 541/2014/ЕС и за отмяна на Регламент (ЕС, Евратом) 966/2012 (Регламент 2018/1046) във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), квалифицирани съответно по т. 1 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 и по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата - загл. изм. ДВ, бр. 59 от 12.07.2024 г.).

Касационният жалбоподател ръководителят на УО на ОПОС, счита решението в обжалваната му част за неправилно постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Счита, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал обективните факти и обстоятелства, като изцяло е възприел тезата на жалбоподателя. Позовавайки се на чл. 14, ал. 1, т. 5, ал. 5 и 8 ЗОП и чл. 8, ал. 3 ППЗОП твърди, че обстоятелството по чл. 14, ал. 1, т. 5, б. б ЗОП следва да е налице преди сключване на договора с изпълнител, тоест всички необходими документи доказващи/потвърждаващи наличието на това обстоятелство да са съществували, да са в държане на възложителя и той да ги е анализирал преди подписване на договора. Сочи, че доказване на това обстоятелство при юридическо лице, което е новоучредено или не е реализирало дейност през последните три приключили финансови години, става единствено и само чрез неговата бизнес програма и ако такава липсва към момента на сключване на договора с изпълнител, то не е възможно да се докаже и потвърди наличието на това обстоятелството.

Твърди, че представената бизнес програма не е съществувала към момента на сключване на процесния договор, тъй като същата е без датата и нейното създаване е единствено и само за целите на настоящия съдебен процес. В тази връзка сочи, че не е вярно твърдението, че такава бизнес програма не е била изисквана, тъй като съгласно чл. 20 от Приложение 2 - Част Условия за изпълнение от Насоките за кандидатстване по процедурата съществува задължение за бенефициера в 7-дневен срок от сключване на договор с избран изпълнител да представи на УО всички документи, свързани с проведеното възлагане, в случая да представи главния документ - бизнес програма на Общинска фондация Карон Лимен, въз основа, на който е преценено наличието на обстоятелството - повече от 80 на сто от дейността на последното да е формирана от изпълнението на дейности, възложени от възложителя или негови обособени структури или от други юридически лица, контролирани от възложителя, което не е сторено. Не е представена и в административното производство, а едва в съдебно заседание.

Твърди още, че ограничението/забраната за превъзлагане на дейности е съществувала и преди изменението на чл. 14, ал. 6 ЗОП, тъй като няма как да се приеме, че преди изменението на обсъжданата разпоредба, без знанието и съгласието на възложителя, изпълнителите и подизпълнителите са могли да превъзлагат безкрайно дейности на други под-подизпълнители, което не е вярно.

По отношение на намаления размер на финансовата корекция за второто нарушение, касаторът счита, че съдът неясно и необосновано е приел, че следва да бъде намалена финансовата корекция без ясни мотиви относно естеството и тежестта на процесното нарушение, което да оправдава определяне на по-нисък размер.

Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната му част и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли подадената от Община Шабла жалба. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък. Прави възражение за прекомерността на евентуално претендираните от ответника разноски поради липса на фактическа и правна сложност на делото, като счита, че съдът следва да съобрази решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25.01.2024 г. и решение на СЕС от 23.11.2017 г. по присъединени дела С-427/16 и С-428/16 година.

Ответникът по касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС Община Шабла, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Излага възражения на релевираните от касатора доводи.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Постъпила е и касационна жалба на Община Шабла, чрез процесуален представител, срещу Решение 470 от 11.12.2023 г. по адм. дело 463/2023 г. на Административен съд Добрич, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Общината срещу Решение N-141/18.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта, с която на Община Шабла е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор Д-126/31.08.2021 г. с Общинска фондация Карон Лимен, за нередност за нарушение на чл. 8, ал. 4 ППЗОП и чл. 33, § 1, б. а) от Регламент 2018/1046 във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, квалифицирана по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

Касационният жалбоподател Община Шабла, счита обжалваното решение за неправилно - постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че при обосноваване на нарушаването на принципа на икономичност в процесния акт липсват конкретни твърдения и изискуемия анализ, доказващи че ресурсът не е разходван за одобрена по проект дейност или не е разходван своевременно, както и, че не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена. Според касатора органът не е извършил дължимото мотивиране с оглед избраното правно основание, и по-специално не е посочил кое обстоятелство налага извод средствата са изразходени в противоречие с изискванията на принципа за икономичност, нито е посочил кой или кои от елементите на принципа се счита, че са засегнати от твърдяното нарушение. Счита, че само по себе си твърдяното нарушение на чл. 8, ал. 4 ППЗОП, не може и не следва да води до директно заключение за нарушаване на принципа за икономичност.

На следващо място счита за неправилно и заключението на първоинстанционния съд, че с процесния акт е доказан осъществен случай на нередност, но дори и да се приеме, че процесното нарушение е осъществено, в тежест на административния орган е да докаже, че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета, а в случая са останали недоказани тези обстоятелства.

Твърди, че услугите по осигуряване на гостуващи музикални изпълнители попадат в обхвата на Приложение 2 към чл. 11, ал. 3 ЗОП, а същевременно чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП указва, че възложителите могат да възлагат директно обществени поръчки с прогнозна стойност, по-малка от 70 000 лв. - при услуги по същото това Приложение 2. Счита, че при положение, че ако не се беше позовал на чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП при сключването на договора, за бенефициера, щеше да бъде налице възможността да възложи отделно дейността по осигуряване на гостуващи музикални изпълнители, без при това да наруши забраната на чл. 21, ал. 15, във връзка с чл. 46 ЗОП и за него би била приложима разпоредбата на чл. 20, ал. 4, т. 2 ЗОП, както по отношение този договор, така и що се касае до възлагането на общите дейности по организиране и провеждане на фестивалите и нямаше да възникне задължението за провеждане на каквато и да било конкурентна процедура за избор на изпълнител.

Оспорва извода на съда, че липсата на мотиви, обосноваващи нарушението на принципа за икономичност и наличието на нередност, всъщност касае обосноваността на размера на определената финансова корекция. Сочи, че в обжалвания административен акт липсва изцяло обосновка за това дали е възможно, в съответствие с принципа на пропорционалност, размерът на финансовата корекция да бъде намален в зависимост от естеството и тежестта на нарушението, като посоченото препятства съда да осъществи контрол за законосъобразност на определения в решението процент на финансовата корекция. Твърди, че за съда липсва възможност да допълва мотивите на органа, тъй като съдебният контрол включва единствено преценка досежно правилността на обективираните в оспорения пред него административен акт констатации. Обосновава извод, че въпреки констатираната липса на мотиви при определянето на размера на финансовата корекция, първоинстанционния съд, вместо да отмени акта в процесната му част, е постановил немотивирано намаляване на финансовата корекция.

Поддържа изразеното с жалбата си до първоинстанционния съд становище, относно неправилната квалификация на нередността, както и неприложимостта на чл. 33, параграф 1, б. а и от Регламент 2018/1046 спрямо бенефициера, тъй като същият не е сред адресатите на разпоредбата.

Прави искане съдът да отмени решението в обжалваната част. Претендира разноски за двете съдебни инстанции въз основа на представен списък.

Ответникът по касационната жалба на Община Шабла ръководителят на УО на ОПОС, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна.

Прави искане съдебното решение да бъде оставено в сила в обжалваната част.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба на ръководителя на УО и неоснователност на касационната жалба на Община Шабла.

Постъпила е и частна жалба на Община Шабла, чрез процесуален представител, срещу Определение 376 от 23.02.2024 г. по адм. дело 463/2023 г. на Административен съд - Добрич, с което е оставено без разглеждане искането й за допълване на Решение 470/ 11.12.2023 г. по адм. дело 463/2023 г. на Административен съд Добрич, в частта му на разноските.

Частният жалбоподател Община Шабла, навежда доводи за неправилност на определението. Твърди, че, при положение, че страната е ангажирала пълномощник по делото, връчването на съобщенията следва да се извърши посредством него, като неспазването на предписанията на закона относно начина на призоваване и връчване на съобщения води до тяхната недействителност. По аргумент на чл. 138, ал. 3 във вр. с чл. 137, ал. 4 АПК обосновава извод, че съобщаването на решението, е следвало да бъде направено на адреса на упълномощения по делото процесуален представител и след като това не е сторено, не е налице и редовно връчване и в този смисъл срокът по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК за подаване на искането за произнасяне в частта за разноските не е изтекъл.

Прави искане определението да бъде отменено.

Ответникът по частната жалба ръководителят на УО на ОПОС, чрез процесуален представител, оспорва частната жалба, като неоснователна.

Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните и частната жалби са допустими, като подадени в законоустановения срок от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове.

Разгледани по същество, касационната и частната жалба на Общината са основателни, а касационната жалба на ръководителя на УО на ОПОС е неоснователна.

За да постанови обжалваните съдебни актове първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 04.01.2021 г. между Община Шабла и УО на ОПОС е сключен Административен договор Д-34-1 за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 1 079 127,52 лева, за изпълнение на проект Подобряване на природозащитното състояние на червеногушата гъска.

На 31.08.2021 г., на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП, Община Шабла е сключила с Общинска фондация Карон Лимен Договор Д-126 с предмет Организиране и провеждане на Фестивал на хвърчилата и организиране и провеждане на Зимен фестивал на Червеногушата гъска, на стойност 94 725 лв. без ДДС.

На 18.04.2023 г. Община Шабла е уведомена за установени нередности и предстоящо определяне на финансова корекция.

Община Шабла не е представила възражение в предоставения срок.

На 18.07.2023 г., с Решение N-141 на ръководителя на УО на ОПОС, на основание чл. 73, ал. 1 вр. чл. 69, ал. 1 и чл. 70, ал. 1, т, 3 и т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове за споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.), на Община Шабла са определени две финансови корекции, първата в размер на 38 616,67 лв., представляваща точното количествено изражение на неправомерно превъзложените дейности към датата на издаване на решението, и финансова корекция в размер на 25 % от допустимите разходи по Договор Д-126/31.08.2021 г. с Общинска фондация Карон Лимен, за нередности за следните нарушения:

1. Липса на процедура за възлагане на обществена поръчка нарушение на чл. 14, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, във връзка с т. 1 от Приложение 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата;

2. Липса на процедура за възлагане на обществена поръчка - нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 4 ППЗОП и чл. 33, параграф 1, б. а и от Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, квалифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ, във връзка с т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата.

По делото е представена Заповед РД-913/10.10.2022 г. на министъра на околната среда и водите, с която за ръководител на УО на ОПОС е определен издателят на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

По отношение на нарушението чл. 14, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, съдът, с оглед представената в съдебното производство бизнес програма на Общинска фондация Карон Лимен за 2021-2023, е приел, че според данните за оборотите от бизнес програмата новоучреденото ЮЛНЦ има заложени повече от 80 на сто от неговата дейност да е формирана от изпълнението на дейности, възложени от възложителя за три последователни стопански години. Обоснован е извод, че към момента на сключване на договора е съществувала основателна увереност у възложителя относно изпълнението на изискуемите условия на т. 5 от ал. 1 на чл. 14 ЗОП, тъй като той е разполагал с тази информация.

Обстоятелството, че изпълнителят е превъзложил част от дейностите е прието за неотносимо, тъй като към този момент не е съществувала забраната на чл. 14, ал. 6 ЗОП (ДВ бр. 88/2023г.).

По отношение второто установено от органа нарушение, съдът е приел, че като не е изпълнил изискванията на чл. 8, ал. 4 ППЗОП във връзка с чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП и методиката - приложение 1 към ППЗОП при определянето на цената на процесния договор, бенефициерът е допуснал нарушение на принципа за добро финансово управление и по-специално - нарушаване на принципа за икономичност по чл. 33, § 1, б. а от Регламент 2018/1046.

Според съда обаче определената корекция е завишена и той е определил корекция в размер на 10 на сто, която е приел за съответна на констатираната нередност.

Въз основа на горното съдът е направил извод за частична незаконосъобразност на оспорения акт и го е отменил в частта, с която на Община Шабла е определена финансова корекция в размер на 38 616,67 лв., както и в частта, с която на Общината е определена финансова корекция за горницата над 10 до 25 % от допустимите разходи по Договор Д-126/31.08.2021 г. с Общинска фондация Карон Лимен, като е отхвърлил жалбата на общината в останалата й част.

Решението е частично неправилно.

Неоснователни са твърденията на касаторите за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон.

Доводите на касаторите за нарушение на материалния закон и необоснованост са свързани с преценката на съда относно установените от административния орган нарушения на приложимото право, обосноваващи нередности, за които са определени финансови корекции.

По нарушението на чл. 14, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП:

Не се спори, че изпълнител на процесната поръчка е Общинска фондация Карон Лимен - юридическо лице с нестопанска цел за общественополезна дейност съгласно чл. 2 и чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ, учредено с решение 140 на ОбС Шабла от 12.10.2020 г. на основание чл. 21, ал. 1, т. т. 8, 14 и т. 23 ЗМСМА и чл. 33 и сл. ЗЮЛНЦ. Съгласно учредителния акт на фондацията, Община Шабла е учредител. Органите на управление са съвет на фондацията и председател на съвета на фондацията, които изпълняват ролята съответно на върховен колективен орган и управителен орган. Съветът на фондацията е в състав от трима членове, които се избират от Общинския съвет. Съгласно учредителния акт Община Шабла има правото: да изменя и допълва учредителния акт на фондацията; избира и освобождава членовете на съвета на фондацията; да предлага нови насоки за работата на фондацията; по всяко време да изисква информация за финансовото състояние на фондацията, работата по проектите и заетостта на персонала; да се запознава с годишните отчети за работата на фондацията; да взема решения за прекратяване на фондацията. При учредяването учредителят е предоставил безвъзмездно имущество под формата на парични средства в размер на 2 000 лв. за постигане целите на фондацията.

Безспорно е също така, че договорът с контролираното ЮЛНЦ е сключен на 31.08.2021 г. В регистър БУЛСТАТ е публикувана декларация по чл. 38, ал. 9, т. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч), съгласно която фондацията не е осъществявала дейност по смисъла на параграф 1, т. 30 от ДР на ЗСч през 2020 г. Налична е и справка- декларация от кмета на Община Шабла, от която е видно, че няма реализиран оборот от фондацията за последните три приключили финансови години преди датата на сключване на договора.

Административният орган е установил, че не е налична бизнес програма на фондацията (по арг. на чл. 8, ал. 3 ППЗОП), въпреки че при сключване на договора за възлагане на услугата от 31.08.2021 г. ЮЛНЦ е новоучредено, поради което е приел, че не е изпълнена предпоставката за доказване на възложените дейности от страна на възложителя спрямо изпълнителя - контролираното ЮЛНЦ.

Обоснован е извод, че сключването на Договор Д-126/31.08.2021 г. на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП е незаконосъобразно предвид липсата на доказателства за изпълнението на една от трите кумулативно изискуеми предпоставки.

Този извод е неправилен.

Не се спори, че според данните за оборотите от представената в съдебното производство бизнес програма на Общинска фондация Карон Лимен за 2021-2023, новоучреденото ЮЛНЦ има заложени повече от 80 на сто от неговата дейност да е формирана от изпълнението на дейности, възложени от възложителя за три последователни стопански години.

Спорът е дали представянето й едва в съдебната фаза може да обоснове липса на твърдяното нарушение.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обстоятелството (изложено и в оспорения акт), че съветът на фондацията се избира от Общински съвет - Шабла, както и че по всяко време Община Шабла може да предлага нови насоки за работата на фондацията, да изисква информация за финансовото състояние на ЮЛНЦ, за работата по проектите и заетостта на персонала, да избира и освобождава членовете на съвета, да изменя и допълва учредителния акт на фондацията, води до извода, че към момента на сключване на договора възложителят е бил наясно с изпълнението на изискуемите условия на чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП, тъй като той е разполагал с тази информация.

Представената бизнес програма само потвърждава този факт, като това доказване е допустимо в съдебното производство, обратно на твърденията на органът-касатор. Това че възложителят е разполагал с възможност (задължение) да представи тези доказателства в административното производство не препятства правото на страната да представи относимите доказателства за изпълнение на предпоставките на чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП.

В допълнение административният орган е установил, че контролираното ЮЛНЦ е превъзложило на трети лица част от дейностите, предмет на поръчката. Позовавайки се на т. 25 от решение от 8-ми май 2014 г. на Съда на Европейския съюз по дело С 15/13, органът е обосновал извод, че при превъзлагане на дейностите по in-house възлагането каузата за прилагане на основанието по чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП не е налице, т.е. възложителят не е използвал за изпълнение на поръчката собствените си ресурси, а ресурсите на трети лица, които на практика са изпълнители на услугата. Приел е, че тъй като стойността на процесните дейности надвишава праговете по чл. 20, ал. 2, т. 2 ЗОП, и тъй като не са изпълнени условията по чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП, същото е възложено, без да е приложен изискуемият по ЗОП режим, а именно изпълнителят да бъде избран след проведена процедура публично състезание.

Този извод също е неправилен.

Не е спорно, че Общинска фондация Карон Лимен е възложило част от дейностите по договора на трети лица, което съставлява нарушение на правилата за възлагане на обществени поръчки предвид решение на Съда на Европейския съюз от 8-ми май 2014 г. по дело С-15/13 г.

Независимо от горното обаче неправилно в административния акт като нарушена е посочена нормата на чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП. Цитираната разпоредба не е нарушена, доколкото са били налице материалните предпоставки, визирани в нея, както беше посочено по-горе. Същата не съдържа забрана за превъзлагане на дейностите, поради което не съответства на фактическите констатации на органа в тази част. Неправилното подвеждане на фактите по делото към приложимата правна норма налага отмяна на акта като незаконосъобразен, доколкото неправилната правна квалификация на констатираното нарушение не дава възможност на бенефициера да разбере какво е конкретното нарушение, за което му е определена финансова корекция и го поставя в невъзможност да организира защитата си по най-добрия възможен за него начин.

Освен това, както правилно е приел и първоинстанционният съд, към този момент не е действала изричната забрана на чл. 14, ал. 6 ЗОП. (ДВ бр. 88/2023 г.).

От изложеното следва, че органът не е доказал наличието на основание за определяне на финансова корекция. При недоказано основание за определяне на финансова корекция обсъждането на въпроса относно квалификацията й по Наредбата е безпредметно.

По нарушението на чл. 8, ал. 4 ППЗОП и чл. 33, параграф 1, б. а и от Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013:

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ финансовата подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция за нарушаване на принципите по чл. 4, § 8, чл. 7 и 8 от Регламент 1303/2013. Съгласно чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013, Комисията и държавите-членки спазват принципа за добро финансово управление в съответствие с член 30 от Финансовия регламент.

Съгласно чл. 33, § 1 от Регламент 2018/1046 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват следните принципи: а) принципа на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципа на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципа на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности.

В случая административният орган е приел, че гаранция за спазването на принципа за добро финансово управление на публичния ресурс и прозрачност и обективност на ценовата калкулация е прилагането на методиката от Приложение 1 към чл. 8, ал. 4 ППЗОП.

След извършена проверка на начина на формиране на цената по Договор Д-126/31.08.2021 г. ръководителят на УО е установил, че от изпълнителя по договора не са представени калкулационни документи (сметки/схеми) с данни за фактическа себестойност на дейностите, предмет на възлагането. Прието е, че не е налице обоснованост на разходите по проверявания договор, тъй като не са спазени правилата за определяне на неговата цена съобразно чл. 8, ал. 4 ППЗОП и Приложение 1 към чл. 8, ал. 4 ППЗОП.

Обоснован е извод, че тъй като договорът е сключен на основание чл. 14, ал. 1, т. 5 ЗОП, неговата цена не е определена в резултат на прилагане на принципа за свободна конкуренция в нарушение на чл. 8, ал. 4 ППЗОП и чл. 33, § 1, б. а и от Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013.

Този извод е необоснован и неправилен.

Принципът на икономичност изисква ресурсите, използвани от институцията за осъществяване на нейните дейности, да се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и при най-добра цена. Следователно този принцип би бил нарушен ако ресурсът не е разходван за одобрена по проекта дейност или не е разходван своевременно, не е в подходящото количество и качество или не е на най-добрата цена.

Въпреки изложените фактически основания, бенефициерът е сключил договор на стойност, която отговаря на заложения разход за съответната услуга по проекта. Липсват твърдения, че дейностите не са изпълнени в срок, не се сочи и че не са изпълнени с исканото качество или на най-добра цена. Твърдяното неспазване на правилата за определяне на цената на договора съобразно чл. 8, ал. 4 ППЗОП и Приложение 1 към чл. 8, ал. 4 ППЗОП не може да мотивира нарушение на принципа на икономичност.

Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, мотивирали го да издаде административен акт с конкретно съдържание, което в случая не е сторено. Съдът няма право, още повече задължение, да домотивира акта като издирва вместо органа относимите факти, които да изпълнят състава на сочените правни норми.

От издателя на акта не е доказано, че бенефициерът е допуснал констатираното с акта нарушение, квалифицирано като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 2 от Наредбата.

Без значение за правния спор с оглед констатираната липса на посоченото нарушение, но за пълнота на изложението, следва да се отбележи, че съдът неправилно е намалил размера на определената финансова корекция за тази нередност, тъй като съдът не е компетентен да променя размера на финансовата корекция, а единствено да провери дали същата е законосъобразно определена.

Предвид изложеното направеният от първоинстанционния съд извод за наличие на нарушение на чл. 8, ал. 4 ППЗОП и чл. 33, параграф 1, б. а и от Регламент 2018/1046, във връзка с чл. 4, § 8 от Регламент 1303/2013 е неправилен и решението следва да бъде отменено в тази част.

Делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да постанови решение, с което да отмени решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Община Шабла срещу Решение N-141/18.07.2023 г. на ръководителя на УО на ОПОС, в частта, с която й е определена финансова корекция в размер на 10 % от допустимите разходи по Договор Д-126/31.08.2021 г. с Общинска фондация Карон Лимен. Решението, в останалата му част следва да бъде оставено в сила.

По частната жалба:

С Определение 376 от 23.02.2024 г. по адм. дело 463/2023 г. на Административен съд - Добрич, е оставено без разглеждане искането на Община Шабла за допълване на Решение 470/11.12.2023 г. по същото дело, в частта му на разноските.

За да остави без разглеждане искането съдът е приел, че същото е просрочено. Според съда разпоредбата на чл. 137 АПК не урежда въпроса как следва да се призовава страна и на кого да се връчват съобщенията, при наличието на процесуално представителство по пълномощие. Приел е, че на основание чл. 144 АПК в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, като нарушението на поредността на съобщаването, не е довело до ненадлежно съобщаване. В мотивите си съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 39, ал. 1 АПК е в интерес на страните, като улеснява упражняването на процесуалните им права и след като съобщението за решението е съобщено лично на жалбоподателя, независимо, че същият има пълномощник по делото, съобщаването е редовно и произвежда предвидените в закона последици, въпреки нарушената поредност на чл. 39, ал. 1 ГПК. Обосновал е извод, че като е приела лично съдебните книжа, страната сама се е отказала от по-благоприятния режим на чл. 39, ал. 1 ГПК и в случая, решаващо за преценката дали е спазен указаният от съда законов срок е връченото лично на жалбоподателя съобщение с приложено решение.

Определението е неправилно.

В случая в жалбата си Община Шабла е посочила пълномощник, както и адрес за кореспонденция, на който да бъде призовавана по делото чрез адв. Иванов - пълномощник. За постановеното съдебно решение обаче Община Шабла е уведомена на адреса на седалището си, а не на посочения съдебен адрес. Предвид това, основателен се явява доводът за нарушение на чл. 39, ал.1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Действащият ГПК урежда поредност на връчване на призовки и съобщения, която е в полза на страните в производството, защото обезпечава правото им на защита, както правилно сочи и първоинстанционният съд. Съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страна е посочила съдебен адресат, или е ангажирала пълномощник по делото, връчването на съобщенията се извършва на тези лица. Тази разпоредба определя поредност на връчване на призовки и съобщения, специална е спрямо общата разпоредба на чл. 38 ГПК и винаги изключва прилагането на последната, когато са налице предпоставките, визирани в нея. Тя установява задължение за съда когато страната изрично е посочила лице, на което да се връчват съобщения - съдебен адресат (както е в случая) връчването задължително да се извърши чрез това лице. Призоваването по ГПК, както и връчването на съобщения е регламентирано с императивни правни норми като гаранция за уведомяването на страната и всяко отклонение от тези правила, води до недействителност на съответното процесуално действие. Ето защо съобщаването на страната по седалище, когато тя е посочила изрично свой съдебен адрес, е ненадлежно, тъй като връчителят не се е съобразил с направения от нея избор - да бъде уведомена на съдебния адрес. В разглежданият случай лицето по чл. 39 ГПК е и процесуален представител на страната, която посочвайки ги и за съдебен адресат, го е натоварила да извършва вместо нея, като притежаваща съответната професионална компетентност, необходимите процесуални действия. Едва при нередовно връчване на адресата, може да се премине към връчване на съобщенията и призовките по седалище на Общината.

Като е оставил без разглеждане искането за изменение на решението в частта за разноските, приемайки го за просрочено, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение. Искането е било основателно и съдът е следвало да присъди съдебни разноски в полза на Община Шабла съразмерно на уважената част от жалбата. Предвид изложеното определението следва да бъде отменено.

С оглед на изхода от спора в настоящото производството, направеното от касатора Община Шабла искане и на основание чл. 143 АПК, съдът следва да осъди Министерството на околната среда и водите юридическото лице в чиято структура е органът-касатор, да заплати в пълен размер на Община Шабла направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Видно от представения списък с разноските, ответното дружество претендира разноски в общ размер на 6 036,20 лв., от които по 368,10 лв. за внесена държавна такса за двете съдебни инстанции, заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 300,00 лв. пред първоинстанционния съд и 2 000,00 лв. за касационната инстанция, доказани с представени договори за правна защита и съдействие, фактури и платежни нареждания.

Неоснователно е направеното от ръководителя на УО на ОПОС възражение за прекомерност на платеното от Общината адвокатско възнаграждение. Конкретно се твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази и решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22.

В случая, противно на твърденията на касатора, не е налице липса на фактическа и правна сложност на делото.

Фактическата сложност е обусловена от доказателствения материал по делото - издаден е административен акт от 13 страници, като част от фактическите установявания на органа се съдържат отделно от него, в уведомлението за нередността. Касае се за две установени нарушения, квалифицирани като нередности, за които са определени две отделни финансови корекции. В касационното производство са подадени две касационни и една частна жалба, страните са подали допълващи молби и писмени становища.

Правната сложност на съдебното производство се обуславя от факта, че нормативната уредба, регулираща процесните материални правоотношения е регламентирана както в правото на Съюза, така и в националното право, като националната нормативна уредба е в различни законови и подзаконови нормативни актове.

С оглед наведените по-горе аргументи на направеното възражение, буди недоумение и фактът, че административният орган претендира юрисконсултско възнаграждение в максимален размер съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, а същевременно твърди липса на фактическа и правна сложност.

Ето защо, като се вземе предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, проявената процесуална активност на страната Община Шабла, твърдените с административния акт нередности и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, настоящият съдебен състав намира, че претендираното адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд