Определение № 1007 от 30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 993/2017 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 19291/19.12.2016 г. на Д., представлявана от м. на р.р. и б. срещу въззивно решение № III-119/10.11.2016 г., постановено по възз.гр.д. № 1293/2016 г. на Окръжен съд – Бургас, с което като е потвърдено решение № 799/13.05.2016 г. по гр.д. № 4021/2015 г. на РС – Бургас са уважени исковете по чл.26, ал.2 ЗЗД и по чл.124 ал.1 ГПК, предявени от Р. Н. П. и Д. А. Б. – С. против Д., И. С. У. и К. Д. Д., за прогласяване нищожността на договор от 20.01.1987 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти /отм./, с който С. И. У. е закупил недвижим имот, находящ се в [населено място], на [улица], представляващ едностайно жилище с площ от 47,79 кв.м. и е прието за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК, че по силата на ЗВСОНИ ищците са собственици на процесния имот. В касационната жалба се поддържа, че атакуваният съдебен акт е недопустим. Разгледаният иск за обявяване нищожността на сделката между държавата и праводателя на ответниците С. И. У. /с посочено от ищеца правно основание по чл.26, ал.2, предл. първо ЗЗД/, касае одържавен по реда на ЗОЕГПНС /отм./ от наследодателя на ищците имот, който впоследствие е продаден на трето лице. Редът за атакуване на сделки, сключени между държавата и трети лица с одържавени недвижими имоти, е предмет на специална правна уредба по ЗВСОНИ. Валидността на сделките може да се оспорва на основанията за нищожност, посочени в чл.7 ЗВСОНИ и в предвидения с нормата едногодишен преклузивен срок за предявяване на този иск. Претенция за недействителност на такива сделки, предявена след срока по ЗВСОНИ и на общите основания по чл.26 ЗЗД е недопустима за разглеждане. По съединения в производството обусловен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, също се твърди недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес на ищците от насочването на иск за собственост срещу лица, които към момента на завеждане на делото не са собственици на веща. Алтернативно се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно и незаконосъобразно – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е релевирал доводи за допускане на касационния контрол в хипотезите на чл.281, т.2 и чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси, касаещи: наличието на реституционни предпоставки по чл.2, ал.3 ЗВСОНИ, когато към момента на влизане в сила на реституционния закон, одържавеният имот не е в патримониума на държавата, продаден е на трето лице и валидността на сделката не е атакувана от правоимащите лица по реда и в срока, предвиден със специалната норма на чл.7 ЗВСОНИ; има ли правен интерес трето лице, което не е страна по сделка, да иска прогласяването й за нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД, поради невъзможен предмет; длъжен ли е въззивният съд да изложи свои собствени решаващи мотиви по спора, след анализ и оценка на събраните по делото доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Ответните страни по жалбата – Р. Н. П. и Д. А. Б. - С., в писмен отговор поддържат становище за липса на предпоставки за допускане на касационния контрол на въззивното решение и за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Ищците Р. П. и Д. Б. – С. се легитимират като наследници на общия си наследодател А. И. Г., от когото по реда на ЗОЕГПНС /отм./ с Акт за завземане на недвижим имот № 47/06.09.1949 г. и Министерско постановление № 50/ 06.04.1949 г. е отчужден недвижим имот, представляващ дворно място в [населено място], на [улица], с площ от 385,33 кв.м. – застроено и незастроено, ведно с построената в него масивна жилищна сграда, състояща се от сутерен от 3 стаи, кухня, салон, пералня и клозет и жилищен етаж от 5 стаи и салон. С договор за продажба на държавен недвижим имот от 20.01.1987 г. С. У. /наследодател на ответниците И. С. У. и К. Д. Д./ закупил по реда на Н. /отм./ обособена част от сградата, описана като едностайно жилище на първия етаж с площ от 47,79 кв.м., състоящо се от стая, кухня, антре и тоалетна. След влизане в сила на ЗВСОНИ, със Заповед № 2373/14.12.1992 г. на Кмета на [община] имотът, без продадената на С. У. част, е деактуван като държавен в полза на правоимащите лица, чиито наследници са ищците. В исковата си молба Р. П. и Д. Б. – С. са изложили твърдения, че по силата на ЗВСОНИ те са собственици и на частта от бившия одържавен по реда на ЗОЕГПНС /отм./ имот, продадена през 1987 г. на третото лице С. У.. Претендирали са да бъде прогласена нищожността на продажбената сделка, поради невъзможен предмет /продадената част от имота не отговаряла на нормативно установените към онзи момент изисквания за обособен обект - жилище/, както и да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците по силата на ЗВСОНИ са собственици и на тази част от имота. За да приеме за разглеждане и уважи съединените претенции, въззивният съд е приел, че квалификацията на иска за недействителност на сделката е по чл.26, ал.2 ЗЗД, което основание за нищожност не се включвало в обхвата на разпоредбата на чл.7 ЗВСОНИ. Счетено е за неоснователно поддържаното от ответната страна възражение за недопустимост на този иск, поради пропускането на предвидения със специалната норма на чл.7 ЗВСОНИ преклузивен срок за атакуване на сделките между държавата и трети лица. По същество е прието, че договорът за продажба от 1987 г. има невъзможен предмет, тъй като жилището не отговаряло на действалите към този момент устройствени правила и норми за обособен обект – Наредба № 5 за правила и норми на Т. /отм./, доколкото според съда от събраните по делото доказателства се установявало, че жилището не е имало санитарен възел, въпреки описанието на такъв в договора и оценителния протокол. При така възприетия извод за основателност на главния иск за установяване нищожността на основанието за придобиване на собствеността върху веща от наследодателя на ответниците И. У. и К. Д., е счетена за основателна и претенцията по чл.124, ал.1 ГПК, като е прието по отношение на ответниците, че по силата на ЗВСОНИ ищците са собственици на процесния имот. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че следва да бъде допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение, тъй като са налице предпоставките по чл.280, ал.1 вр. с чл.281, т.2 ГПК. Съгласно приетото по т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, служебното задължение на съда да следи за спазването на съответните процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, се разпростира и във фазата по чл. 288 вр. с чл.280, ал.1 ГПК. При съществуваща вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. В случая такава вероятност е налице по въпроса за допустимостта на общия иск по чл.26 ЗЗД на предвидените в нормата основания /респ. по чл.26, ал.2, предл.1-во ЗЗД/ за установяване нищожността на сделка, по която трето лице е придобило от държавата недвижим имот, попадащ в обхвата на чл.1 и чл.2 ЗВСОНИ, при наличието на специалната норма на чл.7 ЗВСОНИ, уреждаща основания и преклузивен срок за атакуване на този вид сделки. Разрешението по спора по предявения иск за недействителност на сделката между държавата и наследодателя на ответниците И. У. и К. Д., е обуславящо за резултата по съединения за разглеждане иск по чл.124, ал.1 ГПК с предмет - установяване, че правото на собственост върху процесния имот принадлежи на ищците, тъй като е възстановено по силата на закона /ЗВСОНИ/. Връзката на обусловеност между двата иска, налага въззивното решение да се допусне до касационно обжалване и в тази част. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение