Определение № 116 от 31.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1313/2017 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, вх.№1178118/28.11.2016 г., на ответницата по исковата молба В. К. М. от [населено място], на влязлото в сила въззивно решение №7848/28.10.2016 г. по гр.д.№3609/2016 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., II-Г въззивен състав, с което е потвърдено решение №III-85-150/26.10.2015 г. по гр.д.№8611/2015 г. по описа на Софийския районен съд, III г.о., 85 състав, с което В. К. М. от [населено място] е осъдена да заплати на К. О. Б. от [населено място] сумата 1800 лева – наемна цена за периода от месец април 2014 г. до месец септември 2014 г. включително, по договор от 01.10.2013 г., сумата 612,26 лева – неплатени разноски на наетия имот по фактури, ведно със законната лихва върху главницата от 18.02.2015 г. до окончателното й изплащане, както и 854,50 лева – разноски по делото. В молбата за отмяна се твърди, че е налице основание по чл.303,, ал.1, т.5 ГПК и се сочи решение по гр.д.№2306/2015 г. на ВКС, ГК- Моли се за отмяна на обжалваното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по молбата за отмяна К. О. Б. не заявява становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна намира следното: Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., намира, че молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл.305, ал.1 и чл.306, ал.1 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,