Определение № 581 от 13.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 521/2009 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК от 2007 г. Образувано е по жалба, подадена от С. П. Ч. чрез адв. С от Софийска адвокатска колегия срещу определение № 10/26.01.2009 г., постановено по гр.д. № 1800/2008 г. от състав на четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд. Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимни лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Подадена е молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение по гр.д. № 103/2005 г. на Поморийския районен съд, решението на въззивния Бургаски окръжен съд по гр.д. № 964/2005 г. и на ВКС по гр.д. № 995/2006 г. Съставът на Върховния касационен съд по гр.д. № 1800/2008 г. е приел, че тя е подадена след тримесечния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – документът, на който се основава молителя С. П. Ч., е бил на нейно разположение още с подаването на исковата молба през 2005 г. Заключението за недопустимост на молбата за отмяна е правилно. Твърдението на Ч., че въпросният протокол от 08.11.1958 г. по гр.д. № 1148/1958 г. не съществува, е за неистинност на приет по делото документ. Следователно, основанието за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Правната квалификация, посочена от страните не обвързва съда, а и в случая, Ч. се опитва да заобиколи закона. На практика, цели отмяна на едно влязло в сила решение, за да се провери по реда на чл. 154 ГПК/отм./ истинността на писменото доказателство. Неистинността на документа не би могла да се установи в производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, а само по надлежен съдебен ред – влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК. Следователно, в случая, молбата е преждевременно предявена, доколкото, безспорно Ч. не се ползва от подобни актове. В заключение, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение