Определение № 60266 от 13.07.2021 г. на ВКС по т. д. № 1028/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на адв. Т. Ц., особен представител на ответника М. М., срещу определение на Софийски апелативен съд. В образуваното по подадена от особения представител въззивна жалба производство въззивният съд с определение от 07.12.2020 г. е приел, че не са били налице предпоставките по чл. 47, ал. 6 ГПК за назначаване на жалбоподателката за особен представител на ответника, поради което е постановил освобождаването ѝ. С молба от 04.02.2021 г. жалбоподателката е поискала да ѝ бъде определено и заплатено възнаграждение за въззивното производство. Молбата съдът е отавил без уважение, като е приел, че предвид неправилното назначаване в първоинстанционното производство не е валидно възникнало правоотношение на процесуално представителство със страната по делото. Независимо от това е приел, че дори и такова да е възникнало, същото е било прекратено с оглед настъпилата в хода още на първоинстанционното производство, но констатирана едва от въззивния съд с оглед данните, постъпили в рамките на провежданата процедура по чл. 262 ГПК, смърт на ответника. Приел е, че от този момент, и съответно към следващия момент на подаване на въззивната жалба, функциите на особения представител са били прекратени, без значение, че фактът на смъртта е бил неизвестен, поради което за въззивното производство на жалбоподателката възнаграждение не се следва. Определението е правилно. Принципно основателни са аргументите, че за правоспособността на страните като абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно и е оправомощен да констатира факта на настъпилата смърт на страната, с каквито възможности особеният представител не разполага. От това обаче не следва, че на назначения особен представител на починалата страна възнаграждение се дължи и за действията, извършени след настъпване на смъртта. С прекратяване на правоспособността на страната се погасяват и свързаните с процесуалното й представителство правоотношения, т. е. особеният представител изгубва това качество. В резултат действията след този момент се явяват извършени от лице без представителна власт и от името на неправоспособна страна, а предвид особената хипотеза на назначаване на представителя – същите не могат и да бъдат потвърдени от впоследствие конституираните наследници. Поради това тези действия остават без каквото и да било правно значение за процеса, съответно не е налице основната предпоставка за заплащане на възнаграждение, а именно да е осъществена процесуална защита. Следва да се отбележи, че аналогично е положението и в хипотезата на процесуално представителство по пълномощие, когато след прекратяването на договора за правна помощ поради смъртта на доверителя (чл. 287 ЗЗД) наследниците откажат да възложат защитата си на същия адвокат и не потвърдят ненадлежно извършените след смъртта на доверителя процесуални действия. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. С тези мотиви съдът