Определение от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4602/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба от Директор на ТД Митница- Варна, чрез процесуалния си представител юрк. Караславов, против Решение № 2127 от 29.02.2024г., постановено по дело № 704/2023г. по описа на Административен съд- Варна.

С молба от 04.10.2024г. касаторът е отправил искане при преценка от страна на съда за противоречие между националното законодателство и законодателството на ЕС, да бъде допуснато, респективно да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС на основание чл. 267, пар. 3 от Договора за функционирането на ЕС, вр. чл. 628 от ГПК и чл. 144 от АПК, и на основание чл. 144 от АПК, вр. чл. 631 от ГПК да спре производството по делото до постановяване на решение на Съда на ЕС.

Спорният въпрос по делото е налице ли са основания за определяне на митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент и на съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МКС/. Моли настоящия състав на Върховен административен съд, Осмо отделение да направи преюдициално запитване пред Съда на ЕС по следните преюдициални въпроси:

1. Следва ли съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на базата на „справедливи цени“, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на Съда Европейския съюз от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15?/ „справедливи цени" са оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от СОМЕХТ база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години. Справедливите цени се предоставят на разположение на държавите членки на Европейския съюз чрез системата „ТЕЗЕИ" („THESEUS") на Съвместния изследователски център на Европейската комисия (Joint Research Centre)/.;

2. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието/липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки? /Митническата информационна система за контрол на вноса е създадена на основание чл. 23 от Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета от 13 март 1997 година относно взаимопомощта между административните органи на държавите-членки и сътрудничеството между последните и Комисията по гарантиране на правилното прилагане на законодателството в областта на митническите и земеделските въпроси/.;

3. Изхождайки от понятието за „сходни стоки“ по смисъла на чл.1 §2, т.14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

4. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, за определянето на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база „справедливи цени“, съгласно диспозитиви 38 и 39 на Решение на Съда Европейския съюз от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15.

С определение от 09.10.2024г. съдът е предоставил възможност на ответната страна по делото да изрази становище по направеното искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС.

В отговор от 22.10.2024г. ответното дружество- „Ей Ди Логистик България“ ООД, чрез процесуалния си представител адв. Желязкова, дава становище за неоснователност на формулираните в искането четири въпроса.

По повод искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС:

Съобразно чл. 628 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, отправянето на преюдициално запитване до СЕС е обусловено от необходимостта от тълкуването на разпоредба на общностното право. Процедурата, уредена в чл. 267 ДФЕС, е инструмент за сътрудничество между СЕС и националните съдилища или юрисдикции, чрез който СЕС предоставя на националните юрисдикции елементите за тълкуване на правото на Европейския съюз, които са им необходими за разрешаване на спор, с който са сезирани. Националният съд, който е сезиран със спора и трябва да поеме отговорността за последващото му съдебно решаване, може да прецени предвид особеностите на делото, както необходимостта от преюдициално запитване, така и релевантността на въпросите, които поставя на съда. Националните юрисдикции не следва да отправят преюдициални запитвания до СЕС, когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно негово решение или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Настоящият съдебен състав намира, че искането не следва да бъде уважено, тъй като по отношение на относимите в случая норми от правото на ЕС - Директива 2006/112/ЕО, съобразно фактите по делото, не се констатира да е налице неяснота при тълкуването им, значението и смисълът на разпоредбите са ясни и не будят съмнение. Формулираните в искането четири въпроса от касатора, касаят доуточняване разясненията на СЕС, дадени с постановеното решение по дело С-291/2015 г. на правото на Европейския съюз, като относимите към настоящия правен спор норми не са неясни и не пораждат съмнение при тълкуването ми.

За пълнота следва да се посочи, че по идентични дела ВАС вече се е произнасял по отношение отправянето на преюдициално запитване към Съда на ЕС по същите въпроси, като е приел, че не се сочат норми от съюзното право, чието тълкуване да е от значение за изясняване на спора от правна страна (Решение № 8179 от 06.07.2021 г. по адм. д. № 3038/2021 г.; Решение № 2655 от 22.03.2022 г. по адм. д. № 6898/2021 г.; Решение № 11573 от 15.11.2021 г. по адм. д. № 2520/2021 г.; Решение № 6698 от 03.06.2021 г. по адм. д. № 13556/2020 г.; Решение № 7351 от 17.06.2021 г. по адм. д. № 1837/2021 г.; Решение № 1005 от 03.02.2022 г. по адм. д. № 8633/2021 г.; Решение № 13068 от 21.12.2021 г. по адм. д. № 6207/2021 г.; Решение № 7269 от 16.06.2021 г. по адм. д. № 1618/2021 г. и др.)

С оглед изложените аргументи, искането на касационния жалбоподател за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл. 629 ГПК, във връзка с чл. 267 ДФЕС до СЕС, следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, съдът