Определение № 163 от 13.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 508/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от „СЕ АЙ ГРУП" ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу определение № 708 от 14.12.2021 г. по в.ч.гр.д. № 1772/2021 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено разпореждане № 265337 в закрито заседание от 28.10.2021 г. по гр.д. № 67/2021 г. на Районен съд - Стара Загора. С последното на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната въззивната жалба на дружеството срещу решение № 260698 от 09.08.2021 г. по гр.д. № 67/2021 г. на Районен съд - Стара Загора поради констатирано неизпълнение на дадено указание за внасяне на държавна такса в дължимия размер за разглеждане на въззивната жалба. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно. По отношение на основанията за допускане на касационен контрол частният касатор сочи очевидна неправилност на въззивното определение. Представя и изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което е формулирал процесуалноправен въпрос. Претендира се допускане до касация на атакуваното определение, отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна - „А1 България" ЕАД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуалния му представител, който изразява становище за нейната процесуална недопустимост, а по същество - счита същата за неоснователна. Настоящият съдебен състав намира, че частната касационна жалба изхожда от легитимирана страна и е депозирана в законоустановения срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, но е насочена против неподлежащ на по-нататъшно обжалване съдебен акт на въззивен съд, по следните съображения: С обжалваното определение на въззивния съд е потвърдено разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на производството по дело, образувано въз основа на предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „А1 България" ЕАД срещу „СЕ АЙ ГРУП" ЕООД обективно съединени искове за вземания, произтичащи от сключен между дружествата договор №[ЕИК] от 06.08.2019 г. за електронни съобщителни услуги със системен партиден номер М5719575 приложенията към него и общите условия, както следва: сумата от 996.05 лв., представляваща цената на месечни абонаментни такси и ползвани електронни съобщителни услуги за отчетния период от 16.03.2020 г. до 15.07.2020 г.. и сумата от 5 922.15 лв. - неустойки, дължими за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната и при условията на чл. 54.12 от ОУ и начислени съгласно разпоредбите за отговорност на приложение № 1 към договора, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда - 23.10.2020 г., до окончателното изплащане на задължението. За вземанията, произтичащи от договора за електронни съобщителни услуги, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 260529/02.11.2020 г. по чл. 410 ГПК. Спорът, с който е сезиран Районен съд - Стара Загора, е търговски, тъй като има за предмет вземания, произтичащи от изпълнение на търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 ТЗ, сключена между търговски дружества - търговци по правноорганизационната си форма. Решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК, в чието приложно поле попадат и обективно съединените искове, всеки от които е с цена до 20 000 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая са предявени искове, чиято цена не позволява касационно обжалване на въззивното решението, ако такова бе постановено, на основание чл. 280 ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК (в ред. ДВ бр. 86/2017 г.). Предвид изложеното и на основание чл. 274, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК така постановеното въззивно определение на Окръжен съд - Стара Загора е окончателно и подадената срещу него частна касационна жалба следва да се остави без разглеждане, като недопустима. Обстоятелството, че в обжалваното определение е посочено, че същото може да бъде обжалвано с частна касационна жалба пред ВКС, не може да създаде процесуални права за страната, тъй като необжалваемостта на съдебния акт в случая произтича от закона. Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение