Определение № 415 от 24.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3112/2013 г.

Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК, образувано по частна жалба на Г. П. Ч. от [населено място] срещу определение № 67 от 21.03. 2013г. по гр.д. № 57/2013г на Върховен касационен съд ІІІ г.о, с което на основание. 280 ал. 2 от ГПК (изм. ДВ бр.100 от21.12.2010) е върната касационната жалба на настоящия жалбоподател срещу въззивно решение по делото В частната жалба се изтъква ,че неправилно е определен предмета на касационно обжалване ,т.е че се обжалва въззивното решение включително в частта, с която е уважен иск по чл. 87 ал.3 ЗЗД за размера на 1 /3 ид. част Решението е обжалвано в прекратителната част, по установителния иск за собственост ,поради което касаторът има право да се защитата независимо от цената. Частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 280 ал.2 от ГПК ( ДВ бр.100 от21.12.2010) с обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба, постъпила срещу въззивно решение ,с което са произнесени обективно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лева С оглед на тази съответна на обстоятелствата по делото констатация ,която е и безспорна, следва и упражненото задължение на съда за служебна преценка по критерия за допустимост от касационно обжалване. Допустимостта до касационен контрол е уредена самостоятелно и с императивни процесуални норми. В случая е без значение в коя част и на какво основание се обжалва решението .Щом същото е произнесено по искове с цена под 5 000 лева, в случая следва императивно да се съобрази критериият за допустимост съгласно действащия процесуален закон, приложим за всички оценяеми искове.Предвид ограничението по чл. 280 ал.2 от ГПК касационно обжалване не е допустимо, както правилно е прието в обжалваното определение. По изложените съображения ВКС, ІІІ г.о,