Определение № 10091 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8525/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на адвокат С. Станев, пълномощник на Д. Н. Д., срещу определение №5887 от 28.06.2024г. по адм. дело № 1125/2024г. на Административен съд-Пловдив /АС-Пловдив/, с което е оставена без разглеждане жалбата на Д. Н. Д., чрез адвокат С. Станев-пълномощник, с която се търси неуточнена защита против акт на длъжностно лице от ОДМВР-Пловдив, и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт. Иска неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – директора на ОДМВР-Пловдив, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. За да остави без разглеждане подадената жалба съдът е приел, че жалбоподателят в дадения му седемдневен срок не е отстранил констатираните нередовности по чл. 150 от АПК – не е означил обжалвания съдебен акт и не е формулирал в какво се състои искането до съда. Определението е правилно. След извършена проверка на редовността на постъпилата жалба, административния съд е констатирал, че същата не отговаря на изискванията на чл.150 ал.1, т.5 т.7 АПК и на чл.151, т.2 от АПК, поради което с разпореждане от 03.06.2024г. е оставил жалбата без движение за заплащане на държавна такса в размер на 10лв., представяне доказателства за представителна власт на адвокат С. Станев или потвърждаване на извършените от него процесуални действия, означаване на обжалвания акт и формулиране в какво се състои искането. За изпълнение на указанията е даден в 7 дневен срок от съобщението, като същевременно съдът е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на разпореждането - прекратяване на производството. Съобщението е получено лично от адвокат Станев на 18.06.2024г. В дадения от съда срок адвокат Станев е изпратил до АС-Пловдив молба, към която са приложени потвърждение с пълномощно, договор за правна защита и съдействие и документ за заплатена ДТ. При тези факти и след преценка съдържанието на представената в изпълнение указанията на съда молба с приложения, първоинстанционния съд законосъобразно е приел с обжалваното определение, че са налице основанията на чл.158, ал.3 от АПК, като е оставил жалбата без разглеждане, и съответно е прекратил производството по делото, доколкото цитираните документи представени от адв. Станев, не съдържат посочване на конкретен предмет на оспорване (обжалван акт) и формулиране на искането до съда. Не се кредитират доводите в частната жалба. Административната преписка е налична по делото, поради което не съществува затруднение частния жалбоподател за означи обжалвания акт, а още по-малко да формулира искане до съда, свързано с този акт. Тезата на частния жалбоподател за законово задължение на съда да извърши поредица от процесуални действия, изразени в „даване последна възможност“ или „нов срок“ на жалбоподателите за отстраняване нередовности в подадени жалби с искане за образуване на съдебно производство, не намира опора в закона. Дори да е налице съдебна практика в обратния смисъл, същата не е задължителна за решаващия състав. Предвид горното обжалваното определение в хипотезата на чл.158, ал.3 от АПК - неизпълнение на указанието по чл.158, ал.1 във връзка с чл.150, ал.1, т.5 и 7 от АПК, е правилно, поради което трябва да се остави в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на пето отделение,