Определение № 349 от 12.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 328/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, във връзка с ал.1, т.2 от ГПК. Подадена е частна жалба от З. “Български имоти” АД от гр. С. против определението от 20.01.2009 г. по гр. д. №56/2009 г. на Софийски градски съд, с което е отменено определението от 19.05.2006г., постановено по гр.дело № 6950/2005г. на СРС, с което С. И. Ц. е привлечен като трето лице помагач на “Български имоти” АД и по отношение на него производството по делото е прекратено. Съдът се е позовал на разпоредбата на чл.176, ал.2 ГПК отм. - третото лице е с неизвестно местожителство. В частната жалба се поддържат оплаквания за незаконосъобразност на определението поради нарушение на процесуалния закон. Според касатора третото лице има регистриран постоянен адрес в гр. С., ЖК “Х” бл.100, вх. Д, ет.3, ап.116. Счита, че след влизане в сила на Закона за българските документи за самоличност, считано от 1.04.1999г. легалното понятие “местожителство” е заменено с “постоянен адрес”, т.е. налице е формално основание за отмяна на определението на СГС. Ответникът по частната жалба З. “Б” АД от гр. С. не взема становище по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК. Частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Предмет на обжалване е за първи път постановено от въззивен съд определение, с което е прекратено производството по делото по отношение на привлечено в исковото производство трето лице, което подлежи на обжалване/ чл.176, ал.1 ГПК отм/. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: Привличането е конституирането на трето лице като подпомагаща страна е по почин на една от главните страни в процеса и то независимо от неговата воля. Тъй като привлеченото в процеса трето лице ще бъде обвързано от мотивите и участвува в процеса въпреки волята си, привличането му трябва да стане най-късно в първото заседание по делото. Целта е да се даде възможност на лицето да вземе участие в процеса от самото му начало, за да не бъде обвързано от мотивите на решението без да е имало възможност да въздейства на процеса. По същите съображения чл.176, ал.2 ГПК/отм/ не допуска привличането на трето лице с неизвестно местожителство или чието местожителство е в чужбина. Причината е, че тези лица биха били фактически затруднени да вземат участие в делото. В разглеждания случай, призовките, изпратени на посочения в удостоверението на С. дирекция “П” постоянен адрес гр. С., ЖК “Х” №100, вх. Д, ет.4, актуални данни в АИС “Български документи за самоличност” към 27.11.2000г., са върнати със забележка, че лицето е напуснало адреса и е в чужбина. При тези данни следва да се приеме за правилно определението на въззивния съд за прекратяване на производството по делото по отношение на привлечената страна. Жалбоподателят, в чиято полза е привлечено третото лице в процеса, не е опровергал, чрез представяне на документ от съответния компетентен орган – Г. полиция, отразеното от длъжностното лице по призоваване, че лицето не живее на посочения адрес и че е напуснало страната и живее в чужбина. Налице е изискването на закона да се откаже привличането на трето лице помагач, след като на адресната регистрация лицето не може да бъде намерено и на второ място, същото се намира в чужбина. Призовката, като официален документ, се ползва с формална доказателствена сила до доказване на противното, а посочените в нея факти не са опровергани от жалбоподателя. В обобщение на горното определението като правилно ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение