Определение № 620 от 09.11.2009 г. на ВКС по т. д. № 592/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Постъпила е частна жалба от А. за с. к. (АСК) срещу О. № 1* от 03.12.2008 год. по гр.д. № 228/2008 на Пловдивския апелативен съд с което е оставено без уважение искането му за обезпечение на исковете на АСК срещу Е. "Тери 65 – Т. П. ;, въззивното производство по които е било висящо пред ПАС. Исканата обезпечителна мярка е “възбрана” върху два недвижими имота – собственост на едноличния търговец. Искането си за отмяна на определението частният жалбоподател обосновава с това, че предявените искове са допустими и основателни, както е приел и въззивния съд, а от това следва, че е налице обезпечителна нужда. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД – присъждане на неустойка и обезщетение за забава при плащането и, поради неизпълнение на сключен между страните договор за приватизационна продажба. Непосредствени преди приключване на съдебното дирене, но преди постановяване на решението, с молбата от 18.11.2009 год., по реда и на основание чл.389 ГПК агенцията е поискала да бъде наложена възбрана върху недвижими имоти, принадлежащи на едноличния търговец. С атакуваното определение ПАС е приел, че искането за налагането на обезпечителна мярка е немотивирано, доколкото не се сочи каквато и да било обезпечителната нужда. Поради това е постановил отказ. Настоящата инстанция счита, че определението на ПАС е законосъобразно, поради следното: Неправилно АСК смесва предпоставките за допускане на обезпечителна мярка – вероятна основателност на исковете и наличието на обезпечителна нужда. Дори исковете да са основателни, ако реализацията на правата на кредитора не би била затруднена – обезпечителна нужда липсва. В тежест на молителя е да обоснова наличието на обезпечителна нужда, което АСК не е сторила, а както правилно е констатирал и ПАС – дори липсва позоваване на такава. Ще следва да се отбележи и това, че частната жалба е депозирана на 22.12.2008 год. т.е. след постановяване и обявяване на 03.12.2008 год. на осъдителното въззивно решение, което поставя въпроса за правния интерес от обжалване с оглед хипотезата на чл.404 т.1 ГПК. Предвид на горното и на основание, Върховният касационен съд – Търговска колегия, І т.о.