Определение № 326 от 21.04.2010 г. на ВКС по т. д. № 198/2010 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по две частни жалби на „Д”ЕООД срещу О. № 21 от 04.01.2010 год. по ч.гр.д. № 10594/2009 год. на Софийски градски съд. С това определение въззивният съд се е произнесъл по частните жалби на дружеството срещу: 1./ Определение от 03.06.2009 год. по гр.д. № 24718/2009 год. на Софийски районен съд с което същият е прекратил производството по иска на „Д”ЕООД срещу „Д”ЕООД, поради местна неподсъдност и е разпоредил изпращането му по компетентност на Пловдивския районен съд; 2./ О. от 28.05.2009 год. по същото гр.д. № 24718/2009 год. на Софийски районен съд с което съдът е отказал да допусне обезпечение на претенциите за разноски по делото до размера на 2545 лв. Ответникът „Д”ЕООД не е изразил становище по реда и в срока на чл.276 ал.1 ГПК В частта с която СГС се е произнесъл по реда на чл.389 и сл. ГПК определението му е необжалваемо. Касае се за определение, което не прегражда развитието на спора, не дава разрешение по същество на друго производство и не прегражда неговото развитие. Обжалваемостта му произтича от закона – чл.396 вр.чл.274 ал.1 предл.2 ГПК, поради което контролът по отношение на него е двуинстанционен. По отношение на определенията с които съдът се е произнесъл по обезпечителна мярка не намира приложение чл.280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като препращането на ал.3 на чл.274 ГПК обхваща само преграждащите развитието на спора определения и тези с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. По отношение на въззивния акт на СГС не е налице нито едната от изчерпателно изброените предпоставки на чл.274 ал.3 ГПК – не се прегражда развитието на спора и няма произнасяне по същество на друго производство. Т.е. тази частна касационна жалба ще следва да бъде оставена без разглеждане. Аргументите на касатора срещу определението по чл.121 ГПК са свързани с процесуалната представителна власт на адв. Я, който е направил възражението по чл.119 ГПК. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 вр.чл.274 ал.3 ГПК сочи всички основания по чл.280 ал.1 ГПК досежно представителната власт на адв. Я, езика на който е било изготвено пълномощното и пр. Нито една от хипотезите на чл.280 ал.1 ГПК не е налице. Видно от исковата молба, посоченият от „Д”ЕООД ответник е „Д”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. П.. Ответникът е направил своевременно възражение за местна подсъдност, което СРС е приел за основателно. За да потвърди определението, съставът на СГС е приел за недоказано твърдяното неспазване на учредителния акт на ответното дружество при упълномощаването на адв. Я. В производството пред СГС всички документи са били представени в заверен превод на български език. С ГПК-2007 год. законодателят е предвидил стеснен касационен контрол, като приложното му поле е само по отношение на два типа въззивни определения с които съдът се е произнесъл по обуславящ материално или процесуалноправен въпрос и то при наличието на изчерпателно изброените в т.1-3 на ал.1 на чл.280 ГПК предпоставки. Неясно до какво точно прилагане на закона и развитието на правото би допринесло произнасянето на ВКС по спора с който е сезиран, а цитираните от „Д”ЕООД съдебни актове нито са противоречащи си (т.2), нито пък съдържат задължителна съдебна практика по смисъла на ТР № 1/2009 год. на ОСГТК. Освен това, нямат и пряко отношение към спора. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.