Определение № 119 от 27.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 849/2009 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на И. Х. С., гр. С. срещу определение от 11.06.2009г., постановено по ч.гр.д. № 1088/2009г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила определение от 29.01.09г. на Софийския градски съд за прекратяване на производството по гр.д. № 198/2007г. Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на произнасянето от въззивния съд по въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ответникът “Г” О., гр. С. оспорва жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 ГПК. За да постанови обжалваното определение за потвърждаване на първоинстанционния акт за прекратяване на производството по делото, въззивният Софийски апелативен съд е приел, че целените правни последици от предявяването на иска за установяване на недействителност на вписването в търговския регистър са постигнати, тъй като вписаните обстоятелства са заличени въз основа на друго, влязло в сила съдебно решение. Атакуваното вписване е на изключването от участие на ищцата в ответното дружество с ограничена отговорност, като впоследствие решението на О. събрание за изключване е отменено по реда на чл.74 ТЗ и вписаните обстоятелства са заличени. Според частния жалбоподател правният въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото е за наличието на правен интерес от воденето на иск по чл.431, ал.2 ГПК /отм./ за установяване на недействителност на вписани обстоятелства в търговския регистър, с оглед на предявяването на бъдещ иск по ЗОДОВ. Настоящият състав на Първо отделение на Търговска колегия на ВКС намира, че не е налице въведеното основание за допускане на касационното обжалване. Въпросът за правния интерес от предявяването на установителен иск принципно подлежи на конкретна преценка от сезирания съд. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага тълкуване на правна норма, която е непълна или неясна и произнасянето от ВКС би имало значение за правоприлагането с оглед уеднаквяване на практиката на сходни казуси. В случая, въпросите относно предявяването, характера и правните последици от решенията по искове са установяване на недействителност на вписани обстоятелства в търговския регистър са разрешени с Тълкувателно решение № 1/06.12.2002г. по т.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС. Постановеното въззивно определение съответства на задължителната за съдилищата практика на ВКС, поради което касационно обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд