Определение № 7614 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5998/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на "Моби Груп" ЕООД гр.Поморие против определение № 2929 от 01.04.2026г., постановено по адм. дело № 410/2026г. по описа на Административен съд-Бургас, с което на основание чл. 202, т.2 вр. чл. 197 и сл. АПК, е отхвърлена жалбата му против т.4 от раздел II на Решение № 1-2 от 29-30.01.2026г. за промяна предназначението на земеделските земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране, издадено от Комисия по чл. 17, ал.1,т.1 ЗОЗЗ при Областна дирекция "Земеделие"-Бургас при МЗ. В жалбата се излагат доводи за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени обжалваното решение на Комисията и преписката да й се изпрати за продължаване на процедурата по разглеждане на заявлението на дружеството. Ответнат астрана Комисияпо чл. 17, ал.1, т.1 ЗОЗЗ при Оластна дирекция "Земеделие"-Бургас не взема становище. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение (чл. 200, ал.2 АПК) от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема за законосъобразно спирането на основание чл. 40, ал.1,т.9 ЗОЗЗ на процедурата по заявление на "Моби Груп" ЕООД гр.Поморие за по чл. 17, ал.1 ЗОЗЗ за потвърждаване на решение за промяна предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди по отношение на имот идент. № 57491.18.651 в земл. на м. "Кошарите", община Поморие, доколкото е налице висяща и неприключила процедура по одобряване на ОУП. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно приложение на материалния закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил всички правнозначими факти и обстоятелства и е обосновал верни правни изводи. Съобразено е, че обжалваното решение е постановено от компетентен административен орган по чл. 17, ал.1 ЗОЗЗ, при спазване правилата за кворум и мнозинство, поради което не е нищожно. По делото не е спорно, че за имота е налице влязло в сила решение за промяна предназначението (Решение № 9/13-14.09.2007г-, т.179), както и че дължимата такса е заплатена, поради което актът попада в приложното поле на §27, ал.3, т.2 ПЗР ЗИД ЗОЗЗ. Подаденото през 2026г. заявление е за "пътвърждаване" на вече издаден и влязъл в сила административне акт, а не за първоначално разрешаване на проманя на предназначението. Настоящият състав счита, че за "потвърждаването" на промяната следва да се провери наличието на предпоставките на действащата материалноправна разпоредба към момента на издаване на акта за потвърждаване, а не наличието на предпоставките към предходната норма. Следва да се съобразят и настъпилите промени относно правнозначимите факти и обстоятелства. Безспорно е,че имотът на жалбоподателя попада в охранителната зона "Б" по смисъла на чл. 9, т.2 ЗУЧК и че няма влязъл в сила общ устройствен план, а висяща и неприключила процедура по одобряване на такъв. Съгласно приложимата специална разпоредба на чл. 17, ал.1 ЗУЧК, промяната на предназначението се разрешава само ако това е предвидено с влязъл в сила ОУП. Наличието на висяща процедура за одобряване на ОУП се явява основание по чл. 40, ал.1, т.9 ЗОЗЗ за спиране на производството, което правилно е счетено от решаващия съд за законосъобразно. Допълнително основание за това е и разпоредбата на чл. 54, ал.1, т.5 АПК, според която при административният орган спира производството при наличие на образувано друго административно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,