Определение № 5206 от 20.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 623/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба вх.№ 821/17.01.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие“ /ДФЗ, фонда/ чрез процесуалния му представител юрисконсулт Я. Кънчева, срещу решение № 20005/15.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4062/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 55-ти състав, с което е отменено решение № 03-РД/5857/07.12.2023 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция на “Напоителни системи“ ЕАД в размер на 57 581.62 лв., при съответно присъждане на разноските. Ответникът – “Напоителни системи“ ЕАД, чрез процесуалния си представител адвокат Г. Гълъбова, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователността й. Отправя искане за оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на направените в касационното производство разноски, по приложен списък. При дължимата служебна проверка за допустимост на касационната жалба, настоящият съдебен състав съобрази следното: Първоинстанционното производство е образувано по жалбата на “Напоителни системи“ ЕАД срещу решение № 03-РД/5857/07.12.2023 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, за съгласуване на обществена поръчка с предмет “Избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения, собственост на “Напоителни системи“ ЕАД, по подмярка 4.3 “Инвестиции за развитие, модернизация или адаптиране на земеделската и горска инфраструктура“ от мярка 4 “Инвестиции в материални активи“ по ПРСР 2014-2020 г., в частта й по обособена позиция № 23, и налагане на финансова корекция в размер на 5% от поисканите за възстановяване разходи на стойност 1 151 632.32 лв. без ДДС, с което на дружеството е определена финансова корекция в размер на 57 581.62 лв. без ДДС. Като ответна страна по делото пред първата инстанция е конституиран заместник изпълнителният директор на ДФЗ, в качеството му на издател на атакувания акт. С постановения съдебен акт по съществото на спора, първоинстанционният съд отменя решението за налагане на финансова корекция и осъжда ДФЗ да заплати на “Напоителни системи“ ЕАД разноски по делото в размер на 6 638.65 лв. Срещу това решение от неучаствалия като страна по делото пред административния съд, изпълнителен директор на ДФЗ е подадена поставената за разглеждане от настоящия съдебен състав касационна жалба. С разпореждане на съдията – докладчик по делото от 14.03.2025 г. на подателя на касационната жалба е дадено указание да уточни от чие име тя е предявена, предвид факта, че страна в първоинстанционното производство е заместник изпълнителният директор на фонда. При това, в указания срок /преди проведеното на 18.03.2025 г. открито съдебно заседание по делото/, с молба от 17.03.2025 г., подателят на касационната жалба чрез процесуалния си представител заявява, че тя е подадена от името на изпълнителния директор на ДФЗ. При тези данни, включително отчитайки разрешението, дадено в т. 2 от тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите /ОСС/ от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, настоящият съдебен състав приема касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ за недопустима, по следните съображения: По данни от приобщените по делото доказателства, както и служебно известните на съдебния състав факти, предвид постановеното от него определение № 4999/14.05.2025 г. по адм. дело № 2393/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение, взето по протокол № 197/19.08.2022 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, И. И. е избрана за заместник изпълнителен директор на фонда с ресори прилагане на мерките от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 и Програма за морско дело и рибарство 2014-2020 г. Със заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., изпълнителният директор на ДФЗ делегира на И. И. в качеството й на заместник изпълнителен директор на фонда, правомощия да взема решения, като издава и подписва общи и специфични документи и административни актове по всички мерки по ПРСР 2014-2020 г., в това число и решения за налагане на финансови корекции по чл. 73 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /по настоящем – Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г./. Именно в качеството на административен орган с нарочно делегирани правомощия, посоченият заместник изпълнителен директор на ДФЗ издава оспорения пред първата инстанция административен акт и на основание чл. 153, ал. 1 АПК участва като ответник в развилото се във връзка с оспорването му, първоинстанционно производство, приключило с постановяването на 15.10.2024 г. на атакуваното пред касационната инстанция решение. Междувременно, с решение, взето по протокол № 228/07.05.2024 г. от заседание на Управителния съвет на ДФЗ, И. И. е освободена от длъжността заместник изпълнителен директор на фонда и е избрана за негов изпълнителен директор. Следва да се посочи, че по делото не са приложени доказателства – заповед или друг акт в писмена форма, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ, в качеството му на делегирал правомощията си административен орган, с които делегираните на заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г. правомощия с негова заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., да са оттеглени или прекратени към датата на подаване на касационната жалба. Изложеното неминуемо обуславя касационният съдебен състав да приеме, че в случая делегирането на правомощията на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, издал процесния акт за налагане на финансова корекция, именно при упражняване на тези правомощия, не е оттеглено или прекратено, а оттам и че подадената от делегиралия правомощията си административен орган, касационна жалба е недопустима. Извод в противоположния смисъл не налага представеният по делото протокол от заседание на Управителния съвет на ДФЗ от 07.05.2024 г. за избора за изпълнителен директор на фонда на физическото лице, заемало до тогава длъжността заместник изпълнителен директор с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г. Освобождаването от длъжност на физическото лице, заемало длъжността заместник изпълнителен директор на ДФЗ, с решение на управителния съвет на фонда като негов орган на управление, не е еднозначно на прекратяване или оттегляне на делегираните правомощия, което за да породи правните последици, към които е насочено, в това число по смисъла и на чл. 153, ал. 3 във вр. с чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК, следва да бъде извършено от делегиралия правомощията, административен орган чрез издаването за тази цел на нарочен писмен акт, какъвто не е приложен в кориците на настоящото дело. При установената липса на данни за прекратяване или оттегляне на делегираните на издателя на процесния индивидуален административен акт правомощия, предявената от делегиралия правомощията си административен орган касационна жалба е недопустима, като подадена от ненадлежна страна, в това число по аргумент от т. 2 от тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на ОСС от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В същия смисъл е цитираното по-горе в мотивите определение № 4999/14.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2393/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. За изчерпателност следва да се посочи, че твърдението на подателя на жалбата, обективирано в молбата му от 17.03.2025 г. по делото, за прекратяване на делегираните на заместника му правомощия, а оттам и за наличието на активна процесуална легитимация на изпълнителния директор на ДФЗ в качеството му на делегирал тези правомощия административен орган да подаде касационната жалба, се опровергава и от множеството решения на състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, постановени по подадени след 07.05.2024 г. именно от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г. касационни жалби срещу първоинстанционни съдебни решения, с които са отменени негови решения за налагане на “Напоителни системи“ ЕАД на финансови корекции във връзка с допуснати от дружеството нарушения при възлагането на различни обособени позиции на същата обществена поръчка /с предмет “Избор на изпълнители за извършване на строително-монтажни работи на хидромелиоративни съоръжения, собственост на “Напоителни системи“ ЕАД, по подмярка 4.3 от мярка 4 от ПРСР 2014-2020 г./, издадени в изпълнение на правомощията на заместник изпълнителния директор на фонда, делегирани със заповед № 03-РД/3089/22.02.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г., на изпълнителния директор на ДФЗ /за справка – решение № 1775/21.02.2025 г. по адм. дело № 11238/2024 г., решение № 1531/18.02.2025 г. по адм. дело № 406/2025 г., решение № 3007/21.03.2025 г. по адм. дело № 831/2025 г., решение № 2202/05.03.2025 г. по адм. дело № 21/2025 г., решение № 762/31.01.2025 г. по адм. дело № 10990/2024 г., решение № 1417/17.02.2025 г. по адм. дело № 11169/2024 г., решение по адм. дело № 1008/07.02.2025 г. по адм. дело № 6566/2024 г. и други, постановени от състави на четвърто отделение на Върховния административен съд/. При това, установеното обстоятелство, че всички цитирани дела са образувани пред касационната инстанция по касационни жалби, подадени от участвалия в първоинстанционното производство като ответник заместник изпълнителен директор на ДФЗ и са приключили с постановяването на актове по съществото на спора, само по себе си изключва възможността настоящият съдебен състав да приеме, при несъмнено аналогичната фактическа обстановка по тези дела с тази по настоящото дело, че активна процесуална легитимация за оспорване на първоинстанционното съдебно решение след 07.05.2024 г., наред със заместник изпълнителния директор на ДФЗ, конституиран като касатор по всички от посочените дела, образувани пред състави на четвърто отделение на Върховния административен съд, притежава единствено за целите на настоящото производство и изпълнителният директор на фонда. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че на основание чл. 215, т. 1 АПК касационната жалба, като подадена от ненадлежна страна, е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – да бъде прекратено. Доколкото по делото е даден ход по същество в открито съдебно заседание на 18.03.2025 г., то определението в посочения смисъл следва да бъде отменено, като постановено при грешка на съда относно преценката по допустимостта на касационната жалба. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски е основателна. При отчитане на своевременно заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност, на “Напоителни системи“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата от 4 000 лв., представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство, в намален от съда размер с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на оказана процесуална защита. Водим от горното и на основание чл. 215, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,