Определение № 226 от 15.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1522/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Я. М. срещу определение № 50 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 5714/2014 г., с което е оставена без разглеждане молба за допълване по реда на чл. 248 ГПК на постановеното по делото определение № 726 от 21.10.2014 г. в частта относно разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че неправилно предходният състав на ВКС е приложил разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, тъй като по делото не било безспорно установено, че молителят не е изпълнил процесуалното си задължение да уведоми съда по чл. 41, ал. 1 ГПК. Ответникът по частната жалба Медицински център „Д. 2001’ ЕООД, представлявано от Й. Х. Д. подава писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, с който смята частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение предходният състав на ВКС е приел, че подадената молба за допълване на определение № 726 от 21.10.2014 г. в частта относно разноските е процесуално недопустима, тъй като е подадена извън срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. За да достигне до този извод, съдът е взел предвид извършеното официално удостоверяване на призовкаря Н. А., с което се установява, че адресът за връчване на съобщения на частния жалбоподател е посещаван многократно в продължение на месец и лицето не е открито, нито някой от домашните му, поради което с разпореждане от 28.11.2014 г. съобщението за препис от определение № 726 от 21.10.2014 г. се счита за връчено съгласно чл. 41, ал. 2 ГПК. Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма, съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В този смисъл до доказване на противното извършеното официално удостоверяване от призовкаря по делото - Н. А. има обвързваща за съда сила. В частната жалба липсват каквито и да е доказателства, от който да е видно, че Б. Я. М. е пребивавал на въпросния адрес в периода 24.10. 2014 г. - 25.11.2014 г. Така съгласно разпореждането от 28.11.2014 г. съобщението с преписа от определението се считат връчени на частния жалбоподател на основание чл. 41, ал. 2 ГПК и от тази дата за него започва да тече едноседмичния срок за обжалване, а молбата за допълване е подадена на 12.12.2014 г., близо седмица след срока, в който е следвало да бъде подадена. С оглед на това определението на предходния състав на ВКС е правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Извън предмета на настоящата частна жалба следва да се посочи, че производството по делото е образувано по трудов спор, по който съгласно чл.83,ал.1,б.”а” ГПК ищците, какъвто е и частния жалбоподател не дължат такси и разноски. С оглед на това в случай, че същият е внесъл процесната държавна такса в размер на 15 лв. би могъл да потърси нейното връщане като неправилно внесена от съдебната инстанция по сметката на която е внесена на осн. чл. 4б ЗДТ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение