Определение № 467 от 18.10.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Обжалвано е определение 1/ № 78 от 15.05.2010 год. и определение 2/ № 107 от 24.06.2010 год., постановени по гр.дело № 137/2010 год. по описа на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд, с които: 1/ е оставена без разглеждане подадената от К. В. А. /починала на 09.08.2010 год. с встъпили правоприемници низходящи Д. К. К. от[населено място] и Х. К. А. от[населено място], В. Г. В., Д. Г. В., Н. Г. Х., Г. И. В., Н. И. Я., Д. И. Я. и М. И. Я., представлявани от адвокат С. Г. и Е. А. от Бургаската адвокатска колегия, касационна жалба против въззивното решение № V-83 от 05.10.2009 год. по гр.дело № 233/2009 год. на Бургаския окръжен съд и е прекратено касационното производство, а с 2/ е допълнено първото определение като са осъдени да заплатят 500 лева, направени разноски в касационното производство. Поддържат, че касационната жалба е допустима на основание § 3, ал.3 ПЗР на ГПК, т.е. отменения ГПК от 1952 год. тъй като първата касация е била по него. От ответниците по частните касационни жалби Ж. Г. Й., Б. Р. Х., Г. Х. Х., представлявани от адвокат П. Т. от Бургаската адвокатска колегия е постъпил отговор по чл.276, ал.1 ГПК със становище за неоснователност. За да постанови обжалваните определения състав на ІІ гражданско отделение на Върховния касационен съд е приел, че обжалваемия интерес на касаторите е под 1 000 лева тъй като данъчната оценка на спорния имот към 2004 год. е 475,20 лева, поради което неоснователно се поддържа становище, че обжалваемия интерес се обуславя от пазарната оценка на имота, за която е представена експертна оценка от лицензиран оценител, поради което се следват и разноски. Частните жалби са подадени в срока по чл.275, ал.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Несъстоятелно е позоваването на § 1, ал.3 ПЗР на ГПК тъй като касационната жалба е постъпила на 02.11.2009 год. При постановяване на основното определение е взето предвид, че въпрос за цената на иска, посочен от ищците, не е повдиган в хода на производството. С оглед приложението на чл.280, ал.2 ГПК е отчетено, че чл.69, ал.1, т.2 ГПК използува понятията „данъчна” и „пазарна” оценка, но изрично предвижда, че по искове за собственост и други вещни права върху имот размерът на цената на иска е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право, която съгласно чл.68 ГПК представлява паричната оценка на предмета на делото и за това „обжалваемия интерес” се определя по този начин тъй като друго не е посочено. С оглед изхода по касационната жалба и съгласно чл.78, ал.3 ГПК правилно в производството по чл.248, ал.3 ГПК са присъдени разноски за адвокатски хонорар, направени пред третата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение