Определение № 10011 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8543/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. - от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /. Образувано е по частна жалба на Я. В. П., чрез адв. Христова, срещу определение № 5071 от 06.06.2024 г. постановено по адм. дело № 474/2024 г. на Административен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ изх.№ 95-17-2/22.02.2024 г. на д-р С. Д. – Директор на „Регионална здравна инспекция- Пловдив“ да прогласи нищожността на годишната и оценка за изпълнение на длъжността за 2023г., в частта с която е изменена на „Изпълнението напълно отговаря на изискванията“. Жалбоподателят по подробно изложени доводи оспорва определението, като неправилно и незаконосъобразно, като в тази връзка счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Иска се определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна – директорът на Регионална здравна инспекция – Пловдив, чрез гл. юрк. Томова в отговор на частната жалба оспорва същата като неоснователна. Счита, че постановеното определение е правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената проверка намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното определение първоинстанционния съд е приел, че оспореното писмо изх.№ 95-17-2/22.02.2024 г. на д-р С. Д. – Директор на „Регионална здравна инспекция- Пловдив“ не създава задължения за адресата му и не оказва влияние върху условията при които се осъществява служебното правоотношение, не променя пряко и едностранно съществени елементи на служебното правоотношение и не засяга права и интереси на държавния служител. Същото не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 АПК и не подлежи на обжалване. Въз основа на това е приел, че жалбата е недопустима, като насочена към неподлежащ на оспорване акт, оставил я е без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е правилно. Съдът е установил правилно фактическата обстановка след анализ на относимата правна уредба е извел правилни и законосъобразни изводи. Съдът правилно се е позовал на легалната дефиниция за индивидуален административен акт, която се съдържа в чл. 21, ал. 1 от АПК, за да отговори на въпроса, че годишната оценка на изпълнение на длъжността поставена по реда на Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация /НУРОИСДА/ не представлява такъв акт и самостоятелен съдебен контрол върху тази оценка по реда и условията на АПК е недопустим. Оценяващият и контролиращият ръководител не са овластени със закон административни органи и действията им не притежават характеристиката на властнически волеизявления, които пряко да засягат права и интереси на служителя. Провеждането на годишното оценяване не създава самостоятелно административно правоотношение между служителя и органа по назначаването. Правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролиращия ръководител. Едва, в хипотезата на издадена заповед по чл. 107, ал.2 от ЗДСл, при нейното съдебно оспорване, в преценката за законосъобразност на акта ще бъде включена и процедурата по оценяване, която предхожда издаването му. Правилни са изводите на съда, че оспореното писмо не носи белезите на ИАА по смисъла на чл. 21 от АПК и не подлежи на оспорване пред съд. Предвид изложеното съдът правилно е приел, че са – налице предпоставките по чл. 159, т. 1 АПК, оставил е без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. При този изход на делото, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение