Определение № 12029 от 08.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2881/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по искане на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Йорданов, за изменение на Решение № 9115 от 23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 2881/2024 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските, като в полза на ответника по делото - „ЮНИКОНФ” АД, бъдат присъдени разноски в размер на 1000 лв., вместо 27 461,10 лв. В тази насока се позовава на тълкуването на чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС, дадено с Решение на СЕС по дело С-438/22, както и на практика на ВАС. Твърди, че спорът по делото не е с правна сложност и не е налице особена процесуална активност от страна на пълномощника на „ЮНИКОНФ” АД. Ответникът, чрез адв. Андонова, изразява становище за неоснователност на искането. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С постановеното по настоящото дело Решение № 9115 от 23.07.2024 г. е оставено в сила Решение № 554/23.01.2024 г., постановено по адм. дело № 7719/2023 г. по описа на Административен съд София-град и Националната агенция за приходите е осъдена да заплати на „ЮНИКОНФ“ АД сума в размер на 27 461,10 лева, представляваща разноски за касационната инстанция. Съобразно тълкуването, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22, чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, пар. 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. Като съобрази фактическата усложненост на спора, обема и качеството на осъществената от процесуалния представител на ответника процесуална защита, в т.ч. изложените подробни аргументи в представените отговор на касационната жалба и писмени бележки, както и в хода по същество на делото, настоящият състав приема, че в случая не са налице основания за определяне на по-нисък размер на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ответника с постановеното по делото решение. Възнаграждението е справедливо определено и не води до неравенство между страните в съдебното производство. Поради гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските, а искането следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,