Решение № 891 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2014 г.

Решение № 891 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1888/2014 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Лукойл България Бункер" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Т. Александров", № 42, представлявано от Управителя Марин Дочев Вацов, против Решение № 40 от 12.12.2013 г. на Русенски административен съд по адм. д. № 342 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение на Началника на Митница Русе към ЕАД № 10ВG004006A0000999/1.02.2010 г., потвърдено с решение № 381 от 31.07.13 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е анулиран ЕАД № 10ВG004006A0000999/1.02.2010 г. с износител, деклариран в кл. 2 на същия "Лукойл - България Бункер" ЕООД, със седалище гр. София и получател, деклариран в кл. 8 на същия "ФМ Агенция", Великобритания. В касационната жалба се поддържа, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в: 1/ необосновани фактически изводи на първоинстанционния съд, че жалбоподателят не е бил собственик на процесното количество декларирана стока за износ към момента на декларирането, единствено защото трето лице, различно от получателя по фактурата за продажба № 32 00000618/30.01.2010 г., отразило фактурата в дневника си за покупки по ЗДДС. В тази връзка, съдът изобщо не взел предвид представения договор от 30.12.2008 г. между жалбоподателя като възложител и дружеството "ВБП" ООД като представител за сключване на сделки за бункероване на кораби, съгласно т. 1.4 от който горивата остават собственост на възложителя до момента на тяхното бункероване/оформяне на износ и продажба/. В същия договор било уговорено възложителят да издава фактурите за заплащане на горивата от страна на купувачите, като ги предава на представителя за връчване заедно с предаването на горивата. Отбелязването на "ВБП" ООД във фактурата, придружаваща износа, е съгласно клауза "делкредере" по чл. 354 от ТЗ, но не като получател на стоката. Относно момента на преминаване на собствеността, съдът не съобразил условията на доставката - FOB.; 2/Неправилно съдът тълкувал и приложил за случая разпоредбата на чл. 251, § 2, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, както и тази на чл. 796га, § 4, б. "б" от същия пряко приложим общностен нормативен акт. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на оспорения митнически акт. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Русе, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество-основателна, поради следното: Предмет на контрол пред административния съд е било посоченото Решение на Началника на Митница Русе към ЕАД № 10ВG004006A0000999/01.02.2010 г., потвърдено с решение № 381 от 31.07.13 г. на Директора на Агенция "Митници", с което е анулиран ЕАД № 10ВG004006A0000999/1.02.2010 г. с износител, деклариран в кл. 2 на същия "Лукойл - България Бункер" ЕООД, със седалище гр. София и получател, деклариран в кл. 8 на същия "ФМ Агенция", Великобритания. За да отхвърли жалбата на касатора против административния акт, първоинстанционният съд е възприел изцяло мотивите на административния орган, че са били налице условия за анулиране на митническата декларация за износ, защото дружеството жалбоподател не било собственик на декларираната стока към момента на извършване на износа, а отделно от това дружеството не доказало, че декларираните стоки са напуснали митническата територия на Общността, поради което и на осн. чл. 251, § 2, б. "б" и чл. 796га, § 4, б. "б" от Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, административният орган законосъобразно е анулирал декларацията за износ. Необосновани са фактическите изводи на първоинстанционния съд, че дружеството-жалбоподател не е било собственик на декларираната стока - дизелово гориво - 505 900 кг. към момента на декларирането на износа. В представената при износа фактура № 3200000618/30.01.2010 г., издадена от "Лукойл - България Бункер" ЕООД, като получател е посочено "FM AGENCY" LTD /дружество със седалище във Великобритания/. Сделката е при условия на доставката FOB Русе, чрез българското дружество "ВБП" ООД. Основателно в касационната жалба се поддържа, че първоинстанционният съд изобщо не е обсъдил представения още в административното производство договор от 30.12.2008 г. между жалбоподателя като възложител и "ВБП" ООД със седалище в гр. Варна, като представител, с предмет срещу възнаграждение представителят да сключва от името и за сметка на възложителя сделки за продажба на горива за бункероване на кораби, извършващи международни рейсове от и през пристанища на Р България. Без никакво основание съдът е приел, че този договор е неотносим към спорните по делото факти, защото не било доказано, че предназначението на процесното гориво е за бункероване на кораби. Това е така, защото предназначението на стоката изобщо не е било предмет на обсъждане в мотивите на административния акт и в нарушение на правото на защита на адресата на административния акт, във връзка с посочения факт, са направени фактически заключения, които не се основават на никакви твърдения на страните и на доказателства. В т. 1.4 от посочения договор е уговорено, че горивата остават собственост на възложителя до момента на тяхното бункероване/оформяне на износ и продажба/. Съгласно т. 4.2.3 от същия договор, възложителят се е задължил да издава фактурите за заплащане на горивата от страна на купувачите, като ги предава на представителя за връчване заедно с предаването на горивата. Точно по този начин е издадена процесната фактура от 30.01.2010 г. По т. 5.1.5 от Търговските условия на същия договор, всички рискове преминават върху представителя от момента на предаването на горивото от възложителя, като собствеността върху стоката остава за възложителя. Обстоятелството, че представителят "ВБП" ООД със седалище в гр. Варна, е отразил в дневника си за покупки процесната фактура и е издал друга № 000000152/1.02.2010 г. за продажба на същото количество дизелово гориво на "FM AGENCY" LTD, която е отразил в дневник за продажби, не може да промени уговорката между страните по договора, защото това би означавало такава промяна да е възможна като с едностранни действия по водене на счетоводството си едната страна по търговски договор да може да променя условията му. Издателят по фактурата - жалбоподателят, не само, че няма данни да е знаел за тези действия и не е можел да ги контролира, но и ако такава е била волята му /регистрираното в България дружество да е получател по фактурата по доставката, извършена в изпълнение на посочения договор/, той нямаше да декларира износ и щеше да начисли ДДС по процесната фактура. Предвид изложеното, необосновано на събраните по делото доказателства, административният съд е приел, че деклариращото износ дружество не е било собственик на декларираната стока към момента на декларирането. По наличието на основания за анулиране на процесната декларация за износ, настоящият съдебен състав на касационната инстанция намира още следното: Съгласно чл. 66, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, митническата декларация не може да бъде анулирана след вдигането на стоките, освен в случаите, определени съгласно процедурата на комитета. Доколкото случаите на анулиране са изключение от посоченото правило, разпоредбите, които ги уреждат следва да се тълкуват стриктно. Тези изключения са уредени в Регламент /ЕО/ № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 г. за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността, в редакцията му след измененията с Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията от 18 декември 2006 г. и Регламент (ЕО) № 312/2009 на Комисията от 16 април 2009 г. Съгласно чл. 251, § 2, б. "б" на Регламент /ЕО/ № 2454/93, "В отклонение от чл. 66, § 2 на Кодекса, митническата декларация може да бъде анулирана след освобождаването на стоките, както е предвидено по-долу: ... 2. когато стоката е била декларирана за износ или за пасивно усъвършенстване, митническата декларация се анулира, при условие че: ...б) относно останалите стоки: i) митническото учреждение на износ е информирано в съответствие с чл. 792a, че декларираните стоки не са напуснали митническата територия на Общността; ii) след период 90 дни от датата на разрешаване на износа стоките не са напуснали митническата територия на Общността или задоволителни доказателства за такъв износ не могат да бъдат представени в съответствие с чл. 792б, § 2." Чл. 792б, § 2, гласи: "Когато след 90-дневен срок от датата за разрешаване на режим на износ стоките не напуснат митническата територия на Общността или не се представят достатъчно доказателства за този износ, декларацията за износ се анулира. Митническото учреждение на износа информира съответно износителя или декларатора." Извършената проверка по линия на международното сътрудничество /на която са се позовали административният орган и съда/, че стоката не е достигнала местоназначението си на територията на Украйна /извън територията на Общността/ е само една индиция, че тя може да не е напуснала тази територия, при установеното обаче от изходящата митница експедиране на стоката след декларирането й за износ. Полученото в резултат на проверката писмо обаче не може да бъде решаващо доказателство за доказване на посочения факт с правно значение и то е следвало да бъде обсъдено наред с останалите събрани в административното производство по издаването на акта доказателства. В това административно производство с писмо от жалбоподателя е поискано да предостави доказателства, че стоката е напуснала митническата територия на общността. Необосновано и в противоречие с материалния закон административният орган и първоинстанционният съд са приели, основавайки се на чл. 796га, § 4 във връзка с чл. 796д, § 2 от Регламент № 2454/1993, че не са представени достатъчно доказателства за износа. Представеното от жалбоподателя още в административното производство Receipt of cargo (известие за доставка) не е подписано/заверено от получател, намиращ се извън митническата територия на Общността, а от дружествата "FM AGENCY" LTD, UK и "ВБП" ООД, Варна, които са установени на територията на Европейския съюз, но от това не следва автоматично, че са изпълнени условията на чл. 251, § 2, б. "б" на Регламента за анулиране на износната декларация. Обратно, съгласно чл. 796га, § 4 от Регламента, посоченото в § 3 доказателство, че стоките са напуснали митническата територия на Общността, може да бъде представено конкретно чрез някое от следните средства или чрез комбинация от тях: а) копие от известието за доставка, подписано или заверено от получател, намиращ се извън митническата територия на Общността; б) доказателство за извършено плащане, фактура или известието за доставка, надлежно подписано или заверено от икономическия оператор, извел стоките от митническата територия на Общността; L 98/12 BG Официален вестник на Европейския съюз 17.4.2009 г.; в) декларация, подписана или заверена от дружеството, извело стоките от митническата територия на Общността; г) документ, заверен от митническите органи на държава-членка или на държава, извън митническата територия на Общността; д) регистри на икономическите оператори за стоки, доставени на сондажни или производствени нефтени и газови платформи.". Представеното от жалбоподателя Receipt of cargo (известие за доставка) е подписано/заверено от дружеството "FM AGENCY" LTD, UK, което е извело стоките от митническата територия на Общността, поради което документът е такъв по б. "б" и "в" на § 4 на посочената разпоредба. Тълкуването на текста на б. "б" и "в" не дава основание да се заключи, че и за заверилия тези документи важи изискването да не е установен на територията на Общността. Като са приели, че непредставянето само на документ по б. "а" на текста е достатъчно, за да се приеме за недоказан процесният износ, административният орган и съдът са стеснили недопустимо приложното поле на разпоредбата, поради което съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата против митническия административен акт и самият акт подлежат на отмяна поради противоречието им с материалния закон. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение