Определение № 703 от 05.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 369/2025 г.

Производството е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Р. Т. Р. срещу определение № 3340 от 10.12.2024г. по т.д. № 1272/2024г. на друг състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу решение № 34 от 06.03.2024г. по в.т.д. № 48/2022г. на Апелативен съд – Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 57 от 01.12.2021г. по т.д. № 74/2021г. на Окръжен съд – Плевен за отхвърляне на предявения срещу „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за разликата над присъдените 28. 20 лева до претендираните 170. 70 лева обезщетение за имуществени вреди, които Р. Т. Р. е претърпял вследствие на пътнотранспортно произшествие от 29.10.2019г., със законната лихва, считано от 19.01.2020г. до окончателното плащане. Касационната жалба е оставена без разглеждане, тъй като цената на иска, предмет на жалбата в тази част, е в размер от 170. 70 лева (главница), което не надхвърля законодателно определения праг от 5 000 лева за обжалваемост на въззивните решения по граждански дела, предвиден в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Оплакванията на жалбоподателя са, че цената на иска е следвало да се определи с оглед размера на предявения в същото производство иск за неимуществени вреди - 50 000 лева. Тази цена е над прага по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. При обективно съединяване на искове, ако поне един от тях надвишава посочения праг, тогава делото следва да бъде допуснато до касационно обжалване. В обективна единност исковете за имуществени и неимуществени вреди са разглеждани от първоинстанционния и от въззивния съд. От насрещната страна „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД не е подаден отговор. Частната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по съответно приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК, вр. чл. 275, ал. 2 от ГПК. По същество жалбата е неоснователна. В обжалваната от Р. Т. Р. част относно иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за имуществени вреди въззивното решение е постановено по гражданско дело с цена на предявения иск до 5 000 лева. По силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, в редакцията на разпоредбата към датата на постановяване на въззивното решение, в тази част то е окончателно и не подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд. Без значение е, че в същото производство е бил предявен и е разглеждан иск за неимуществени вреди и че той е в размер над прага за касационно обжалване. Исковете са самостоятелни, съответно на тяхното основание и размер. Поради това е относима цената на всеки от тях - субективното право, предмет на иска, и неговата парична оценка (чл. 68 от ГПК). Ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК касае всички оценяеми искове, независимо от правното основание, доколкото в ГПК или друг нормативен акт изрично не е разпоредено друго. Прагът на обжалваемост не зависи от евентуален порок на обжалваното въззивно решение. Основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съответно касационните доводи по чл. 281 от ГПК за нищожност, недопустимост и неправилност на въззивното решение се преценяват само по отношение на касационни жалби, които са допустими – редовни, подадени срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, в срок, от страна с правен интерес от обжалването. За редовността и допустимостта на касационната жалба касационната инстанция следи служебно, без да е обвързана от преценката на въззивния съд по чл. 285 и чл. 286 от ГПК, нито се изисква възражение срещу редовността и допустимостта на жалбата, направено от другата страна. С оглед изложеното частната жалба по делото, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът