Определение № 8769 от 15.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6385/2024 г.

Производството е по реда на чл.229, ал.1, т.1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Л. К. от гр. Долни Чифлик, [улица]срещу Определение № 4522/30.04.2024 година на Административен съд – Варна по административно дело № 786/2024 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на лицето срещу отказ на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, за връщане на отнетото му свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обективиран в писмо № 81900-67971/19.12.2023 г. Частният жалбоподател счита определението за неправилно. Счита, че съдът неточно е установил фактите, свързани с надлежното упражняване на правото на жалба относно срока за подаване на последната като сочи, че молбата за вършане на СУМПС е подадена на 01.03.2024 г., поради което няма как административният орган да се е произнесъл с акт от 19.12.2023 г. Сочи, че неправилно съдът е определил предмета на спора, тъй като се обжалва отказа по искане завръщане на СУМПС от 01.03.2024 г., а не отказа от 19.12.2024 г., който е мотивиран с изтърпяване на административното наказание по различни наказателни постановление, от посочените в искането от 01.03.2024 г. Сочи, че всички наказателни постановления всъщност са обжалвани пред съответните съдилища и следователно не са влезли в сила, поради което не е налице основание за задържането на СУМПС и отказа за връщането му е незаконосъобразен. Иска от съда да отмени на обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия от първоинстанционния съд. Частният жалбоподател се представлява от адв. Й. Алексиев от Адвокатска колегия - Варна. Ответникът по делото - началникът сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна не ангажира становище по жалбата. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. По същество, частната жалба е неоснователна. Първоначалната жалба на И. Л. К. е насочена срещу отказ за връщането на СУМПС, връчен му на 28.03.2024 г., както той самият сочи на първия ред от същата и именно неговата отмяна се иска. Видно от представено от самия жалбоподател доказателство на 28.03.2024 г. му е връчен отказ на Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна, за връщане на отнето СУМПС, обективиран в писмо № 81900-67971 от 19.12.2023 г. (л.6 и 7 от делото). Следователно неоснователно е твърдението му, че съдът неправилно е определил предмета на жалбата. Жалбата, поставила начало на съдебния спор, е срещу отказа на Началник сектор „Пътна полиция“, обективиран в писмо № 81900-67971 от 19.12.2023 г. Спорният въпрос е кога е връчен този отказ на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е събрал доказателства за това (л. 17 от адм. дело № 786/24), че писмото е изпратено по електорна поща на Й. К. А. в качеството му на пълномощник на И. Л. К. на 19.12.2023 г. в 11:25 часа и е получено от последния на 19.12.2023 г. в 12.02.часа. Действително този отказ е свързан с искане за връщане на СУМПС, подадено от И.К. чрез адв. Й. Алексиев на 06.12.2023 г. и това от 08.12.2023 г.( заведено в деловодната система на 12.12.2023 г.). Но връчването на отказа на упълномощения адвокат чрез електронна поща е допустимо и редовно (налице е потвърждаване), поради което правилно съдът приема, че срокът за оспорване му по чл. 149, ал.1 АПК тече от 19.12.2023 г. и е изтекъл на 02.01.2024 г. (работен ден), а жалбата е подадена три месеца след това. Обстоятелството, че впоследствие И.К. чрез адв. Й. Алексиев подава още едно искане за връщане на СУМПС от 01.03.2023г. и във връзка с него административният орган отново е изпратил (на 28.03.2024г) отказа си от 19.12.2023 г. не променя факта, че последният е получен за пръв път на 19.12.2023 г. и от тази дата тече срока за упражняване на правото на жалба срещу него. Административният орган очевидно е приел, че към дата 28.03.2024 г. има влязъл в сила отказ, поради необжалването му в срок и не са налице основания за промяна на становището му, независимо, че е сезиран с ново искане за връщане на СУМПС. Но съдът не може да прави предположения. По принцип след като административният орган е сезиран с допустимо искане за издаване на административен акт или за извършване на дължимо по закон действие, то той е длъжен да се произнесе. В случая няма данни административният орган да се е произнесъл по искането на И.К. чрез адв. Й. Алексиев за връщане на СУМПС на К. от 01.03.2024 г. Всичко посочено не може да промени извода, че първоначалната жалба е насочена срещу отказа, обективиран в писмо писмо № 81900-67971 от 19.12.2023 г., както и че същият е получен от упълномощения от лицето адвокат още 19.12.2023 г. и повторното му връчване не може да има за последица новиране на срока за оспорване по чл. 149, ал.1 АПК. Този срок винаги тече от първото надлежно връчване и е преклузивен, поради което с изтичането му на 02.01.2024 г. правото на жалба срещу този отказ е било погасено. Подадена впоследствие жалбата правилно е преценена от съда като просрочена и съответно оставена без разглеждане като недопустима съгласно чл. 159, т. 5 АПК. С оглед посочено, доводите на частния жалбоподател са неоснователни. Обжалваното определение е правилно и съответно на закона и доказателствата по делото, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение