Определение № 13834 от 19.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6026/2024 г.

Образувано е по искане на А. М. К. от гр. Велинград, чрез пълномощника му адв. В. Димитров, за отмяна на влязло в сила решение № 600 от 11.10.2019 г., постановено по административно дело № 516/2019 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Искателят излага доводи за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото – влязла в сила присъда от 29.06.2023 г. по НОХД № 12018/2022 г. по описа на Софийски районен съд, с която е признат за невиновен по повдигнати срещу него обвинения за извършени престъпления по чл.195, ал.1, т.9 вр. с чл.142, ал.2, т.6, пр.4 вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК. Претендира отмяна на основание чл.239, т.1 АПК и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Пазарджик. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез пълномощника си юрк. Б. Страхинов, изразява становище за неоснователност на искането. Претендира разноски за производството за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди фактите по спора, приема искането за процесуално недопустимо по следните съображения: Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, искането за отмяна се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя на искането е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство – в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска. Сроковете са преклузивни и изтичането им погасява правото да се иска отмяна. Тримесечният срок от узнаването се включва в рамките на основния едногодишен срок, чието изтичане преклудира правото да се иска отмяна на влезлия в сила съдебен акт, дори когато тримесечен срок не е започнал да тече. В случая, решението, чиято отмяна се претендира, е влязло в сила на 05.11.2019 г., а едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 от АПК е изтекъл на 05.11.2020 г. Искането е подадено на 10.05.2024 г., т. е. далеч извън предвидения едногодишен срок, поради което се явява просрочено. Съдът следи служебно за спазването на срока за подаване на искането за отмяна, който е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост. Подаденото след изтичането на преклузивния срок искане е процесуално недопустимо и не подлежи на разглеждане по същество, поради което следва да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Определението, постановено в съдебното заседание на 11.11.2024г., за даване ход на делото по същество, подлежи на отмяна. Предвид изхода на спора, искателят дължи заплащане на заявените от ответника разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 5 вр. с чл. 249 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,