Определение № 820 от 23.09.2010 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „А.” ЕООД срещу решение № 206 от 06.04.2009 г. на Добричкия окръжен съд по в.гр.д.№ 760 от 2008 г., с което е отменено решение № 99 от 15.07.2008 г. на Каварненския районен съд по гр.д.№ 187 от 2007 г. и вместо него е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от „А.” ЕООД против Държавата, представлявана от М., Министреството на земеделието и храните и Центъра за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части-гр.Русе иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху 67 кв.м. /празно място с площ от 24 кв.м., сграда с площ от 22 кв.м., навес с площ от 9 кв.м. и тераса с площ от 12 кв.м./, представляващи част от УПИ IV в кв.331 по плана на гр.Каварна, ул.”Делфин” № 25.

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.

Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, по-конкретно на решение № 926 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 3149 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 2536 от 05.12.1966 г. по гр.д.№ 1794 от 1966 г. на ВС, Първо г.о., решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д.№ 3461 от 1960 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 756 от 2005 г.по гр.д.№ 165 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о.

В писмен отговор от 09.07.2009 г. ответникът по касационната жалба Министерството на земеделието и храните оспорва жалбата като неоснователна.

Останалите ответници- Държавата чрез М. и Центъра за изпитване на земеделска и горска техника и резервни части-гр.Русе не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, въззивният съд е приел, че по отношение на процесната част от УПИ IV от кв.331 по плана на гр.Каварна с площ от 67 кв.м. не е настъпило отчуждителното действие на регулационния план от 1988 г. /тъй като за тези кв.м. не било заплатено дължимото обезщетение на предишния собственик/, поради което и ищцовото дружество, въпреки че валидно е придобило правото на собственост върху този парцел с нотариалния акт № 112 от 2003 г., не е собственик на тези 67 кв.м. от парцела.

Това решение не противоречи на приетото в посочените по-горе решения на ВКС и ВС:

1. Първите три от тези решения /решение № 926 от 22.10.2008 г. по гр.д.№ 3149 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 2536 от 05.12.1966 г. по гр.д.№ 1794 от 1966 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д.№ 3461 от 1960 г. на ВС, Първо г.о./ разглеждат предпоставките за уважаване на ревандикационен иск- ищецът да е собственик на процесния имот, ответникът да го владение или държи и това владение или държане да е без правно основание. В обжалваното решение също е прието, че ревандикационният иск следва да се уважи при наличие на горепосочените три предпоставки, но по същество е прието, че ищецът не е доказал наличието на първата от тези предпоставки- че е собственик на процесните 67 кв.м. от УПИ IV, от кв.331 по плана на града.

2. В четвъртото посочено от касатора решение /решение № 756 от 2005 г. по гр.д.№ 165 от 2004 г. на ВКС, Четвърто г.о./ е прието, че при влязъл в сила дворищнорегулационен план и приложена дворищна регулация собственикът на придаваемите места не може да проведе успешно иск по чл.108 от ЗС. Същото е прието и в обжалваното решение, като по същество съдът е приел, че в конкретния случай дворищната регулация по плана от 1988 г. не е била приложена.

Предвид на това не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението на Добричкия окръжен съд не следва да се допуска.

Независимо от горното, касационното обжалване не следва да се допуска и тъй като касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, който според него е решен в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС / в този смисъл е приетото в т.1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС/. Въпросът, дали в конкретния случай решението на въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, не е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. Въпросът по чл.280, ал.1 от ГПК е въпрос, който е включен в предмета на спора и който е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение. Този въпрос обикновено касае приложението или тълкуването на конкретна материалноправна или процесалноправна норма /в този смисъл е т.1 от горепосоченото ТР/. Такъв въпрос касаторът по настоящото дело не е посочил в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, а съгласно приетото в т.1 от горепосоченото ТР ВКС няма право сам да извлича от жалбата и да си поставя въпроси, които касаторът не е поставил за разглеждане в изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия