Определение № 209 от 19.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 220/2010 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.2, изр.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „А” О., ч. управителя С. А. А. срещу определение № 1* от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 10671/2009 г., на Софийски градски съд. Ответникът по жалбата С. Г. А., ч. адвокат М е подал писмен отговор, съгласно чл.276 ГПК, с което е оспорил доводите на касатора с твърдения, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, констатира, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване по реда на чл.274, ал.2, изр.1 ГПК, тъй като с него се прегражда по-нататъшното развитие на делото. Частната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е редовна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С определение № 1* от 03.02.2010 г. по ч.гр.д. № 10671/2009 г., Софийският градски съд е оставил без разглеждане частната жалба на „А” О., ч. управителя С. А. А. срещу разпореждане на Софийския районен съд от 13.05.2009 г., по гр.д. № 19886/2009 г., с което е постановил призовката до страната да се приложи по делото и да се счита за връчена по реда на чл.50, ал.2 ГПК. С определението си Софийски градски съд е приел, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като не прегражда производството по делото и не е от кръга на съдебните актове, които подлежат на обжалване по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Частната жалба на „А” О., ч. адвокат Н срещу определението на Софийски градски съд съдържа оплаквания за неправилност и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по приложението на чл.274, ал.1 и чл.279 ГПК, като са изложени съображения за нарушаване правото на защита срещу необосновано предявен срещу дружеството иск. Срещу определенията на въззивната инстанция могат да бъдат подавани частни жалби, когато преграждат по-нататъшното развитие на делото, както и в случаите, изрично посочени в закона, според чл.274, ал.1, т.1 и т.2 от Гражданския процесуален кодекс. Въззивният съд е оставил без разглеждане частната жалба на ищеца, тъй като повдигнатия за разрешаване въпрос не попада в посочените хипотези. В случая, разпореждането на районния съдия, уведомяването на страната да се извърши по реда на чл.50, ал.2 ГПК, не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като това определение не прегражда развитието на делото. Ищецът е подал искова молба за защита и съдействие на негови имуществени права и съдът е пристъпил към размяна на книжата и съобразно данните по делото е посочил начин на връчването им на ответника. Законосъобразността на това процесуално действие подлежи на инстанционен съдебен контрол ч. обжалване на съдебното решение, но не и на самостоятелно обжалване по реда на чл.274 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане на районния съдия за начина на уведомяване на страните по делото не подлежи на самостоятелен съдебен контрол ч. обжалването му с частна жалба, поради което обжалваното определение на Софийски градски съд, с което частната жалба срещу това разпореждане е оставена без разглеждане, е правилно и следва да се остави в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение