Определение № 3075 от 13.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2441/2024 г.

Производството е по чл. 213а, ал. 7 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" срещу определение № 1716 от 01.12.2023 г. по канд. № 715/ 2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, поправено с определение № 521 от 07.02.2024 г. по канд. № 715/ 2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане частната жалба вх. № 8465/16.10.2023 г. на Агенция „Пътна инфраструктура/“ срещу протоколно определение от 11.10.2023 г., постановено по к.а.н.дело № 715/2023 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и е прекратено производството по частната жалба. . Частният жалбоподател счита обжалваното определение за нищожно и неправилно. Излага доводи, че доколкото съгласно чл. 217, ал. 1 АПК жалбата подлежи на разглеждане от тричленен състав на Върховния административен съд, то произнасяйки се по нея Административен съд – Пазарджик е постановил съдебен акт извън пределите на правораздавателната си власт. В случай на оставяне в сила на обжалваното определение, частният жалбоподател претендира възстановяване на платената държавна такса по сметка на ВАС, тъй като частната му жалба не е препратена, съответно не е разгледана от ВАС, а от Административен съд – Пазарджик. Ответната страна не е взела становище. Частната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. Следователно касационното производство по ЗАНН пред административния съд е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс / касационно производство/, в която се намира приложената от административния съд разпоредба на чл. 213а, ал. 2 АПК От това следва, че процесуалният закон включва в кръга на правомощията на административния съд да провери процесуалните предпоставки за допустимост на оспорването, като при установяването на хипотеза за недопустимост, да остави жалбата без разглеждане. Съгласно чл. 213а, ал. 2 АПК касационната жалба или протест се оставят без разглеждане на основанията по чл. 215 АПК. С оглед препращащата разпоредба на чл. 236 АПК, нормата е приложима и в производствата по глава ХІІІ АПК. Нормата на чл. 217, ал. 1 АПК има предвид случаите на разглеждане на делото от тричленен състав на Върховния административен съд по същество, при допустима касационна или частна жалба. Установяването наличието на отрицателна или липсата на положителна процесуална предпоставка за допустимост е пречка за разглеждане на заявения правен спор по същество. Поради това и като е установил, че по отношение на подадената частна жалба срещу протоколното определение е налице отрицателна процесуална предпоставка, а именно – подадена е срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване, съдът в пределите на правораздавателната си власт е постановил оставянето й без разглеждане. При наличието на изрично задължение за административния съд да извърши проверка за редовността и допустимостта на оспорването, с което е сезиран Върховния административен съд, то постановеният от него съдебен акт е валиден и допустим. Законосъобразно съдът е приел, че е налице липса на положителна процесуална предпоставка по смисъла на чл. 215, т. 4 вр. чл. 236 АПК за разглеждане по същество на частната жалба срещу протоколното определение. Определението за спиране на производството по делото не подлежи на инстанционен касационен контрол, като забраната е изрично регламентирана в изречение второ на чл. 631, ал. 1 ГПК, без разграничаване на хипотезата, в която вече е отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държава членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на Европейския съюз, както законосъобразно е прието от тричленния състав на Административен съд - Пазарджик. По тези съображения правилно съдът е приел, с оглед правомощията му по чл. 213а, ал. 2 АПК, че частната жалба, с която е бил сезиран ВАС, е процесуално недопустима, оставил я без разглеждане и прекратил производството по делото. Частната жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на Административен съд – Пазарджик като валидно и допустимо да се остави в сила. По искането за връщане на заплатената държавна такса по сметка на ВАС, делото следва да се докладва на зам. председателя на ВАС. Като има предвид изложеното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение